Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 81
Тим Северин
Транд, разбира се, бе чул за случилото си. На следващото ми посещение в дома му забеляза, че съм оклюмал и попита за причината. Когато му казах, че се тревожа за дълговете си, той попита:
— И колко точно дължиш?
— Общо почти седем марки — казах.
Транд отиде до леглото си, бръкна отдолу и измъкна малко ковчеже. Когато отметна капака, пред очите ми се откри гледка, каквато за последно видях, докато работех за Бритмаер. Ковчежето бе пълно почти догоре със сребро. Монетите бяха малко; мярнах части от бижута и сребърни торкви, счупена сребърна чиния, половин сребърна брошка, няколко смачкани пръстена, всички безредно струпани така, както ги е захвърлил в сандъка Транд. От дните си на послушник разпознах част от сребърен кръст и — тук сърцето ми подскочи — бижу, по което имаше същите криволичещи букви, като по сребърните монети на любимата огърлица на Елфгифу.
— Знаеш как да използваш това, предполагам — попита Транд и измъкна някакъв предмет от купа. На пръв поглед реших, че е метално стило, каквото бях използвал на уроците по писане в манастира. Но Транд търсеше другите две части. Когато ги събра, се получи везна, подобна на тази, която използваше Бритмаер, но по-малка и създадена така, че да може да се разглобява и да е подходяща за пътувания.
Казвах колко точно дължа на всеки фермер, а Транд ровеше из съкровището си и ми подаваше да тегля разни предмети. Когато, на един-два пъти, не откри парче сребро, което да отговаря на сумата, с меча си отсичаше излишната част.
— Така го правехме на времето — обясни той, — когато деляхме плячката. Няма какво да се занимаваш с монети; една марка сребро си е една марка сребро, без значение дали на нея стои главата на краля.
Понякога дори е по-добра, помислих, спомняйки си фалшификаторите на Бритмаер.
Достатъчно тактичен бях да сдържа любопитството си как е събрал съкровището си. Казах само:
— Давам ти дума, че при първа възможност ще се отплатя за щедростта ти.
В отговор той ми каза:
— Това е подарък, Торгилс. На мен не ми върши работа заключено в сандъка. — След което отново цитира Хавамал:
Когато се разплатих и с последната жертва на Гретир, реших че е време да посетя кръвния си брат. Нямах представа къде да го открия. Тръгнах през тресавищата в посоката, в която той пое, след като го спасих от ядосаните фермери. Стана така, че Гретир, настанил се в една издигната на високо пещера, ме видя отдалеч и посрещна в подножието на хълма. Едва изкачихме почти отвесната скала към дома му. Беше увесил на входа сиво одеяло, в същия цвят като скалата; пещерата се различаваше едва когато застанеш на няколко крачки от нея. Вътре имаше огнище и място за спане, където бе метнал кожения си спален чувал и запасите суха храна. Вода за пиене черпеше от малко ручейче в подножието на скалата. При входа на пещерата имаше купчина големи колкото юмрук камъни; Гретир ми обясни, че ги е събрал за отбрана.
