Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 43

Глава пета

В средата на декември ме разкъсваше такъв копнеж да видя Елфгифу, че помолих Бритмаер за позволение да прегледам наличния запас бижута за нещо, което да грабне окото на кралицата. Той ме изпрати при Турулф с бележка, в която пишеше да ме пусне в хранилището. Турулф се зарадва да ме види. Спяхме в съседни стаи, но сутрин поемахме в различни посоки — аз към дюкяна, Турулф към работилницата. Веднъж-два пъти седмично се срещахме след работа и ако успеехме да убегнем от вниманието на Бритмаер, се измъквахме към крайречните кръчми. Винаги нагласяхме завръщането си така, че да сме пред силно охраняваната врата на монетния двор заедно с двамата работници нощна смяна; влизахме — надявахме се, незабелязано — с тях. Единият бе почти сляп и работеше по усет, другият бе оглушал от годините тракане на чуковете. Прекарваха по няколко часа всяка нощ на старите си места в работилницата, и аз често заспивах под търпеливото потракване на чуковете им. Всеобщото мнение бе, че Бритмаер ги държи само от милосърдие.

— Какво правиш по това време тук? — попита очевидно доволен Турулф, когато се появих с бележката на Бритмаер. Навъсен броеше съдържанието на чувалите излезли от употреба монети в хранилището, задача, която особено ненавиждаше. — Торбите никога не свършват — казваше. — Което доказва, че ние, хората, сме алчна пасмина. Тъкмо решиш, че си разчистил всичко, и пристига нова партида стари монети.

Турулф остави дървения рабош, върху който отбелязваше с резки броя на чувалите, заключи вратата и ме отведе при бижутата. В дъното на етажа с работилницата беше стаичката на майстора-гравьор, подозрителен грубиян, мразен от останалите работници, които му завиждаха за по-високите надници. Така и не научих името му; идваше веднъж седмично, отиваше право в работилницата см и се заключваше вътре.

— По клеймата няма работа и за един ден седмично — обясни Турулф, възползвайки се от възможността да блесне със знания. — Нов комплект няма да ти трябва, докато кралят не реши да смени монетите, а дотогава може да минат години. Затова чичо реши да впрегне майстора в поправката и производството на бижута.

Турулф отвори вратата към миниатюрно помещение, с тезгях подобен на тези в главната работилница, малък огнеупорен съд и куп инструменти за изрязване лицата на клеймата. Под тезгяха, малко не на място, имаше голям, обкован с желязо сандък. Помогнах на Турулф да го извлече. Той го отключи, затършува вътре и извади няколко бижута, които изложи на тезгяха.

— Основно са за поправка — каза. — Подменяме изпадналите камъни в огърлиците, затягаме обкова, поправяме клипсовете, и изправяме, почистваме и лъсваме бижуто, за да хване окото на клиента. Има много боклуци — имитации на злато, евтино сребро и счупени дрънкулки.

Прерови по-добрите неща по тезгяха и подбра едно красиво колие, сребърно, със син камък в средата, и красив мотив преплетени линии по обкова.