Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 41

— Няма ли опасност работниците да ви мамят? Много лесно ще е да изнесеш монета-две. Едно пени за тях сигурно е най-малко еднодневна надница.

— Затова чичо ми направи този балкон, за да може по всяко време да проверява какво става в работилницата. Но броенето е далеч по-ефективно. Работата на монетния майстор отстрани може да се свежда до това да организира мъжете, които изчукват монетите, а на него остава да се примири с какофонията. Но истинската му задача е безкрайното броене. Колко диска е получил всеки работник, колко завършени монети е предал, броя на повредените монети, на монетите, получени за претопяване, точното им тегло и прочее. Сметките нямат край, и всичко ценно се държи в хранилището зад нас. — Посочи ми редица малки помещения под стаите на чичо му. Бритмаер, помислих, яде и спи над парите си, също като пазещ съкровището си трол.

Все пак открих пролука в защитната система на монетния майстор.

— Ами клеймата? — попитах. — Не може ли да ги изкопират или откраднат?

Турулф поклати глава.

— Иска се истинско умение да изработиш такова клеймо. Дръжката му е от желязо, но плоската глава е от стомана. Само майстор може да гравира точно изображенията. Новите клейма се раздават от служителите на краля при подмяна на монетите. Всеки монетен майстор трябва да си ги закупи и да върне старите клейма. Сиреч още броене. — Въздъхна. — Но наскоро на чичо ми, който все пак е монетьор от почти четиридесет години, бе позволено да наеме майстор, който да гравира клеймата на място при нас. Това много ни облекчи.

— Искаш да кажеш, че чичо ти е бил монетен майстор и на саксонските крале?

— О, да — усмихна се Турулф. — Преди да стане монетьор на Кнут е бил на Етълред Бавния. Така натрупал състоянието си. Кралете се сменят, но монетните майстори остават и продължават да си взимат комисионните.

По-късно същия следобед Турулф ме заведе при чичо си в тъй наречения обменен дюкян, поредната солидна сграда до кейовете, там където потокът Уолбрук се влива в Темза. Заварих Бритмаер зад маса в една стаичка отзад, да вписва числа в счетоводната си книга. Надигна глава и пак ме посрещна с проницателния си, престорено учтив поглед.

— Турулф показа ли ти вече бижутата?

— Още не — отговорих. — Показа ми как се правят монетите, после отидохме да хапнем в една гостилница до доковете.

Бритмаер не реагира.

— Няма значение. След като така и така си тук, ще ти обясня в какво се състои ювелирният бизнес, за да задоволиш желанията на кралицата, каквито и да са те.

Кимна към три-четири заключени сандъка на пода до него.

— Тук се прави предварителното пресяване. Когато чуждите търговци пристигнат в Лондон, те трябва да платят пристанищните си такси и тъй като това е кралски налог, необходимо е да платят с английски монети. Ако нямат, идват при мен. Аз им давам добро английско сребро с изображение главата на краля в замяна на чуждите им монети или каквото имат да ми предложат. Служителите ми знаят сравнителната стойност на фризийските и франкските пари, на монетите от Дъблин и така нататък. Ако монетата не им е позната, я претеглят и ѝ присъждат стойност в зависимост от съдържанието на метал. Но от време на време у нас попадат и ето такива неща.