Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 39

Последвах широкия гръб на Турулф на вътрешния балкон, който се виеше по цялата дължина на сградата и пред очите ми се разкри любопитна гледка.

Под мен се простираше голяма работилница. Трябва да бе поне четиридесет крачки дълга и около десет широка, със същите малки високи прозорчета, защитени с тежки решетки, като тези в преддверието. Сега забелязах, че външният зид е поне метър дебел. По цялата му дължина минаваше тежък, тесен и висок, здраво закрепен тезгях. Зад него на ниски столчета с лице към стената и гръб към мен седяха десетина мъже; работеха приведени и не виждах какво точно правят. Мярнах само, че всеки държи малък чук в едната си ръка и нещо като тъп клин в другата. Правеха едно и също движение, пак и пак, и пак. От кутия до себе си всеки поемаше с палец и показалец някакъв малък предмет, поставяше го на тезгяха, нагласяше клина и удряше по тъпия му край с чука. Точно металическият звук от удара, повторен на равни интервали от дузината мъже, ме бе посрещнал при пристигането ми.

Загледан в редицата приведени, тактуващи си с чуковете работници, ми се прииска до мен да е Херфид скалда. Един поглед и щеше да възкликне, „Синовете на Ивалди!“, защото мъжете долу със сигурност щяха да му напомнят за джуджетата — ковачи, изработили копието на Один, чука на Тор и златната перука на Сиф, жената на Тор, обръсната от злия Локи.

Турулф ме отведе по балкона до последната врата вдясно и ми показа малка спалня с два дървени нара. Оставих на единия старата кожена торба, единствения ми багаж.

— Какво правят всичките тези мъже с чуковете? — попитах Турулф. Той сякаш се озадачи от невежеството ми.

— Правят пари. — Трябва да съм го изгледал неразбиращо, защото продължи; — Не знаеше ли, че чичо ми Бритмаер е главен монетен майстор на краля?

— Мислих, че е кралски ювелир.

Турулф се разсмя.

— И това също. Печели повече пари от правенето на пари, така се каже, отколкото от продажбата на скъпоценни камъни в двореца. Ела, ще ти покажа. — След което ме изведе пак на балкона и надолу по дървена стълба, която водеше в работилницата.

Приближихме тежкия тезгях и застанахме зад един от работниците. Той не надигна глава, нито преустанови равния ритъм на чука си. В лявата му ръка бе металният клин, който Турулф нарече клеймо. Представляваше тъпо метално длето, дълго около десетина сантиметра, с квадратно сечение и плосък връх. Пак с лявата ръка мъжът се пресегна към дървената кутия на пейката до него и с два пръста внимателно извади малък, тънък метален диск, който постави на плоския връх на подобен метален клин, закрепен към дървения тезгях. После нагласи клеймото върху него, умело го удари с чука и пусна диска в дървен улей от дясната си страна.

Турулф извади един диск от първата кутия и ми го подаде. Беше колкото нокътя ми, от просто, гладко сребро. Турулф го пое от ръцете ми, върна го в кутията, после взе диск от улея вдясно. Подаде ми и този — от едната страна имаше стилизирано изображение на главата на краля. По ръба бяха отбелязани буквите KNUT, малък кръст и листо. Обърнах диска; отново видях листото, а над него щампован по-голям кръст. Този път пишеше BRTHMR. Държах едно от пенитата на Кнут.