Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 31

— Бързо, Торгилс. Пусни Хаброк! — извика Едгар.

И двамата знаехме, че соколът ще нападне чапла, само в присъствието на опитна птица, по която да се води.

Посегнах да отметна кожената качулка, и тогава ме обхвана странно предчувствие. Имах чувството, че ръцете ми са оковани.

— Бързо, Торгилс! Нямаме време. Перегринът има още една възможност, после чаплата ще се скрие сред дърветата.

Нещо обаче ме възпираше.

Погледнах Едгар.

— Съжалявам — казах. — Нещо не е наред. Не знам защо, но не бива да пускам Хаброк.

Едгар започваше да се ядосва. Намуси се, присви очи и стисна зъби. После ме погледна в очите, също като онзи ден при горския кладенец.

— Добре ли си, Торгилс? — попита сподавено. — Изглеждащ странно.

— Няма ми нищо — отговорих. — Чувството отмина.

Едгар пое Хаброк от ръката ми, махна качулката и каишката, и с един замах пусна сокола. Хаброк започна да се издига, все по-високо и по-високо и за миг бяхме сигурни, че ще се присъедини към чакащия перегрин. Но птицата като че ли долови някакъв първичен зов и вместо при перегрина, Хаброк промени посоката и с равни, сигурни махове полетя на север.

Следихме я с очи, докато я изгубихме от поглед.

Едгар не можеше да си прости, че е позволил на Хаброк да избяга. През следващите две седмици повтаряше:

— Трябваше да се сетя, като видях лицето ти. Имаше нещо, което никой от двама ни не можеше да знае.

Катастрофалната загуба сложи край на ловните излети. Чувствахме се обезсърчени, скърбяхме, а аз, разбира се, изгубих връзка с Елфгифу.

А ловната година си течеше. Независимо че не ги извеждахме, хранехме и не се грижихме за птиците, и не разхождахме кучетата. Изпратиха нов кучкар, който наистина си разбираше от работата и всеки ден отвеждаше глутницата до една камениста поляна, за да укрепнат лапите им. Вечер промиваше нарязаните и натъртени места със смес от оцет и сажди, докато накрая кучетата бяха готови да бягат по всякакъв терен. Едгар ги искаше във форма за първия лов на глигани, на празника, който поклонниците на Белия Христос наричат Архангеловден.

С него подновихме проучвателните си експедиции из гората; този път търсехме следи от глиган, стар и достатъчно едър да ни бъде достоен противник.

— Ловът на глигани е много различен от този на елени и много по-опасен — ми каза Едгар. — Все едно се подготвяш за битка. Трябва да планираш кампанията, и да групираш и разгърнеш силите си. Чак тогава идва последното изпитание — боя с нерядко смъртоносен противник.