Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 3

Отново премълчавах истината. Не казах на Елфгифу, че баща ми Лейф, по прякор „Щастливеца“, не бе женен за майка ми, нито с християнски, нито с езически ритуал. Нито че законната съпруга на Лейф отказа да ме приеме под покрива си, затова прекарах по-голямата част от живота си подхвърлян от страна в страна. Но в този момент, докато лежах до Елфгифу, ми хрумна, че късметът на баща ми, хамингя, както казват викингите, се е прехвърлил на мен. Как иначе да си обясня това, че девствеността ми отне съпругата на Кнут, владетел на Англия и претендент за датския и норвежкия трон?

Всичко стана съвсем неочаквано. Пристигнах в Лондон с учителя ми Херфид едва преди десет дни. Херфид и другите бардове бяха поканени на сбора, свикан от крал Кнут, за да оповести началото на кампанията си в Дания. По време на речта на краля, усетих, че някой от свитата на Кнут настойчиво ме гледа. Нямах представа коя е Елфгифу, но когато очите ни се срещнаха, мигом разпознах гладния блясък в погледа ѝ. В деня, след като Кнут отплува с армията си за Дания, ме повикаха в покоите ѝ в палата.

— Гренландия, Исландия, Ирландия, Шотландия… истински пътешественик — каза Елфгифу. — А аз дори не съм чувала за Винландия. — Претърколи се на една страна, подпря глава и с пръст очерта профила ми, от челото до брадичката. — Приличаш на съпруга ми — каза, без да се смущава. — От викингската кръв е. Не го свърта у дома, любовта към приключенията все го кара да провери какво има зад хоризонта. Дори не се опитвам да го разбера. Израснала съм в сърцето на Англия, далеч от морето. Животът там е спокоен и на моменти дори малко скучен, но точно такъв ми харесва. Както и да е, винаги можеш да прогониш скуката, ако знаеш как.

Трябваше да се досетя накъде бие, но бях твърде наивен, а и заслепен от изтънчеността и красотата ѝ. Бях толкова опиянен от случилото се, че дори не се запитах защо една кралица така бързо изгуби ума си по съвсем обикновен младеж. Тепърва щях да науча, че жените могат да бъдат неустоимо привлечени от мъж, а тези, близо до властта, бързо и самоуверено задоволяват лъстта си. Това е тяхно право. Години по-късно видях как една императрица стигна дотам да подели кралството си с младок на половината на годините ѝ — макар и разбира се, връзката между мен и непредсказуемата Елфгифу да бе съвсем различна. Не ѝ бях безразличен, в това съм сигурен, но бе достатъчно опитна да не изкарва на показ чувствата си. Аз също трябваше да имам предвид риска, но бях така заслепен, че нищо на този свят не би ми попречило да я обожавам.

— Хайде — каза тя изведнъж, — трябва да ставаме. Съпругът ми може и да е на поредната от амбициозните си военни експедиции, но ако отсъствам повече от няколко часа от палата, хората ще полюбопитстват къде съм и какво правя. Пълно е с шпиони и клюкари, и моята превзета и престорено свенлива съперница ще остане очарована да се добере до нещо срещу мен.