Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 6

Затруднението ми бе разрешено три дни по-късно, когато на вратите ни със съобщение за мен потропа един слуга. Трябваше да се явя пред домакина на кралицата, в готовност да се присъединя към свитата, заминаваща за родния ѝ Нортамптън. Трябваше ми само минута, за да стегна багажа си. Единствените ми дрехи, освен бозавата туника, обувки и тесните панталони, които носех всеки ден, бяха един вишнев костюм, който Херфид ми даде, за да мога да се появя в сравнително приличен вид в двореца. Натъпках го в износената кожена торба, която уших, докато живеех при монасите в Ирландия и се сбогувах с Херфид. Още се потеше над поемата си.

— Какво ще кажеш за „пламък на смъртта“? — предложих, докато мятах торба на рамо. — Добър кенинг за меч е.

Той ме изгледа с блажена усмивка.

— Пасва точно! — каза. — Все пак си се вслушвал в уроците ми. Надявам се, че някой ден ще откриеш как да се възползваш от дарбата си на разказвач.

Свитата на Елфгифу вече чакаше в двора на палата — четири тежки товарни каруци, около дузина ездитни коне и ескорт от хускарлите на Кнут. Последните представляваха символична защита, тъй като след идването на Кнут на трона в страната цареше небивал мир. Годините викингски набези и дейнгелда до такава степен бяха изтощили англичаните, че те биха приветствали всеки господар, стига той да им донесе мир. А Кнут бе направил и нещо повече. Беше обещал да управлява саксонците със същите закони, които имаха при саксонския крал. Оправда доверието на поданиците си — и намали данъците, — като отпрати армията си наемници, сбирщина от половината страни отвъд Ла Манша и Английско море. Но Кнут бе твърде хитър да се остави напълно беззащитен пред един въоръжен бунт. Заобиколил се бе с триста хускарли, все въоръжени до зъби мъже. Всеки кандидат за елитната охрана трябваше да притежава личен дълъг меч със златен обков на дръжката. Кнут прекрасно знаеше, че само един истински воин би притежавал подобно скъпо оръжие и само заможен човек би могъл да си го позволи. Англичаните никога не бяха разполагали с толкова компактна и смъртоносна бойна машина, при това с толкова стилно въоръжение.

Затова се изненадах, че и двамата хускарли, прикрепени към свитата на кралица Елфгифу, са инвалиди, единият с чуканче на мястото на дясната ръка, другият с дървен крак. После се сетих, че Кнут взе хускарлиге в Дания и остави само инвалидите. А дори и те не бяха за изхвърляне, реших. Еднокракият докуцука до коня си, наведе се и махна дървената протеза, за миг балансира на един крак, рязко подскочи и се метна на седлото. Там затъкна протезата в една кожена примка и за по-голяма сигурност, се омота през кръста с ремък.