Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 5

Заварих го както обикновено — потънал в своя си свят, седеше на празната маса в трапезарията и си говореше сам. „Боен вълк, боен лъч, бойно зарево“, мърмореше под носа си. След миг недоумение проумях, че съчинява стихотворение. Беше ми обяснил, че когато пишеш поезия, най-важно е да избягваш да наричаш обичайните предмети с прости думи, а да ги описваш заобиколно, с друг термин или фраза — кенинг — по възможност от викингските традиции на Старата вяра. Горкият Херфид, здравата се беше оплел. „Чадо на бруса, душманин на щита, бойна ледена висулка. Не, не, не става. Много е банално. Отар Черния го използва миналата година.“

Вече се бях досетил, че се опитва да намери дума за „меч“.

— Херфид! — твърдо прекъснах мислите ми. Той подразнено надигна глава, после видя кой е и обичайното му добродушие се завърна.

— А, Торгилс! Радвам се да те видя, макар и този дом да е лишен от живец и да е празен, откакто другите бардове отплаваха с краля за Дания. Опасявам се, че те докарах до задънена улица. Съмнявам се да открием друг, склонен да плати за възхвалите ни оди. Мислех, че може би някой от великите князе, които Кнут остави в Англия, ще прояви добрия вкус да поръча нещо елегантно в стария стил, обаче ми казаха, че те са една пасмина грубияни. Избрани са по воински способности, а не като познавачи на тънкостите на поезията.

— Ами кралицата? — попитах, нарочно наивно. — Тя не обича ли поезията?

Хелфид не ме разбра.

— Кралицата! — изсумтя. — На нея ѝ дай нови молитви или химни, само повторения и напеви, досадно нещо. А за тях си има предостатъчно свещеници. Вероятно ще припадне само като чуе за аезирите, толкова мрази старите богове.

— Не говорех за кралица Ема — казах, — а за другата, Елфгифу.

— А, да. Не знам много за нея. Гледа да не се набива на очи. Но във всеки случай кралиците не наемат скалдове. Повече ги интересуват романтични песни за арфа и подобни лекомислени творения.

— Ами регентът Торкел? Чух, че Кнут го оставил да отговаря за страната. Той дали няма да оцени една-две поеми? Всички казват, че е от старата школа, истински викинг. Навремето бил наемник. Заклето вярва в Старата вяра и носи амулет с чука на Тор.

— Да, наистина, а трябва да го чуеш как псува, като се ядоса — поразведри се Херфид. — Толкова имена за старите богове не знам дори и аз. Здраво богохулства срещу свещениците на Белия Христос. Чувал съм, че напие ли се, нарича кралица Ема Бакрауф. Само се надявам, че малко саксонци го разбират. Във викингските легенди Бакрауф е сбръчкана вещица, жена на трол, а името се превежда като задник.

— Тогава защо не постъпиш при Торкел? — настоях аз.

— Това е идея — каза Херфид. — Обаче трябва да внимавам. Ако до Кнут достигне слух, че регентът си позволява разкоша да наеме личен скалд, кралят може да помисли, че е започнал да си придава важност и е намислил да става владетел на Англия. Кнут остави Торкел да отговаря за военната част и да потушава с твърда ръка местните размирици, но административното и правното управление са в ръцете на архиепископ Улфстан. Добре измислено: християнин държи под око езичниците. — Херфид, който бе смирен мъж, въздъхна. — Дори и да получа служба при Торкел, се опасявам, че няма да имаш особена възможност да блеснеш като мой ученик. Регентът е по-беден от един крал, и не толкова щедър. Добре дошъл си да останеш като мой ученик, но няма да мога да ти плащам. Ще сме късметлии, ако има какво да ядем.