Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 29

На третия или четвърти път, когато останахме сами, с Елфгифу попаднахме на малка, изоставена колиба в края на вдаден в блатото нос. Така и не разбрахме кой е издигнал самотната колиба от преплетени тръстики и пирен, може би бракониер, за да лови птици от блатото. Във всеки случай с Елфгифу я обявихме за наше любовно гнездо, след което ни стана навик да ходим там и прекарваме следобеда сгушени в обятията си, а Едгар стоеше на пост в началото на носа.

Това бе време, изпълнено с несравнимо удоволствие и интимност: най-после можех да кажа на Елфгифу как копнея за нея, колко по-опитна и благородна е тя, и колко недостоен се чувствам аз.

— В любовта няма нужда от уроци — отговори тя тихо и вярна на навика си, прокара пръст по профила ми. Лежахме голи един до друг, и пръстът ѝ продължи по гърдите и корема ми. — Не си ли чувал поговорката, че в любовта всички мъже са равни? Същото важи и за жените.

Наведох се и нежно я целунах по бузата, а тя доволно се усмихна.

— И като стана дума за уроци, Едгар ми каза, че си обучил Хаброк за по-малко от пет седмици. И че имаш подход към ловните птици. Защо, как мислиш?

— Не знам — отговорих, — но може да е заради това, че почитам Один, още от малък, в Гренландия. Один е богът, от който най-много се възхищавам. Дал е толкова много на хората — поезията, познанието и руните — и продължава да търси нови знания. Дори е пожертвал едното си око в името на мъдростта. Той е вечният пътник, преследващият истината. Затова го почитам като Один странника, Властелина на пътешествията.

— Но какво общо, мой млади паже, има вярата ти в Один с птиците? — попита тя. — Мислех, че Один е бог на войната. Поне така го описват съпругът ми и капитаните му. Молят му се преди битки. Свещениците правят същото пред олтарите на Белия Христос.

— Один е бог на победата, да, и на мъртвите — отговорих. — А знаеш ли как е научил тайната на поезията и я е дал на хората?

— Разкажи ми — присламчи се по-близо Елфгифу.

— Поезията е медовината на боговете, родила се от жлъчта във вените на звяра Квазир. Лошите джуджета убили Квазир и източили кръвта му в три големи казана. Когато казаните преминали в ръцете на великана Сутунг и дъщеря му Гунлод, Один се нагърбил да открадне медовината. Преобразил се в змия — той може да се въплъти, в каквото си поиска — промъкнал се през един отвор в планината, която пазела бърлогата на Сутунг и подмамил Гунлод да му позволи да отпие три пъти, по веднъж от всеки казан. Толкова могъщ бил Один, че ги пресушил и трите. После се преобразил на орел, за да върне в Азгард, дома на боговете, скъпоценната течност в гърлото си. Но великанът Сутунг също се преобразил на огромен орел и литнал след Один. Щял и да го задмине, но Один изплюл няколко капки от медовината и така, олекнал от скъпоценния си товар, се добрал до Азгард миг преди преследвача си. Отървал се на косъм. Сутунг приближил толкова много, че когато размахал меч по Один, Один трябвало рязко да се спусне надолу, а мечът отрязал върха на перата на опашката му.