Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 28

Към средата на първия ни лов Едгар попита Елфгифу дали иска да пусне Хаброк. Сърцето ми бясно затуптя. Исландският сокол е царствена птица, достойна за крал, и за кралица, разбира се, но Хаброк бе твърде тежка за Елфгифу. Аз застанах до нея, готов да пусна птицата. Нещата се развиха така, че следващото животно, на което попаднахме, бе заек. Изскочи от една туфа трева, красиво животно, грациозно и силно, и заподскача нахално с вирнати уши, сигурен знак, че е убедено в бягството си. Погледнах Елфгифу и тя ми кимна. Махнах каишката на Хаброк — качулката вече бе свалена — и метнах великолепната птица. За около миг тя се поколеба, после засече в далечината подскачащата из острата трева и бодилите жертва. Няколко размаха с криле, за да набере височина и види ясно заека, после Хаброк се спусна към бягащото животно. То усети опасността и ускори крачка, после в мига, в който соколът го застигна, се снижи към земята и потърси убежище в един дребен храст. Хаброк се стрелна нагоре отново се спусна, този път нападайки от другата страна. Заекът, изплашен, напусна прикритието си и вече с прилепнали уши и пълна скорост, напрягайки всеки мускул, затича към гората. Отново изкара късмет. Малко преди да нанесе удара си, соколът се обърка от един попаднал на пътя храст, и по неволя намали скоростта. Заекът вече наближаваше гората и почти се бе отървал. Изведнъж Хаброк се изстреля напред, изви и се озова точно пред него. Вдигна се вихрушка от пера и козина, и хищник и плячка изчезнаха сред гъстата трева. Аз затичах напред, ориентирайки се по слабото подрънкване на звънчетата на краката на Хаброк. Разгърнах тревата и открих сокола, кацнал върху трупа на заека. С острия си клюн, който Едгар наричаше зъб, бе „прерязал“ гърлото на заека и сега разкъсваше козината, за да стигне до топлата плът. Оставих го да откъсне няколко хапки, след това внимателно го поех и върнах качулката.

— Не позволявай на ловната птица да преяде, иначе няма да ловува повече същия ден — беше ме предупредил Едгар. Сега и той пристигна на бегом, очарован от представлението, което изнесохме пред Елфгифу.

— Не можеше да е по-добре — възкликна тя. — Само исландският сокол никога не се отказва от преследването — след което не можа да се сдържи и добави, — също като собственика си.

Но не само с лова ще запомня тези разкошни следобеди. Навлизахме дълбоко в блатистата степ и след около час, вече на безопасно разстояние от слугата, наглеждащ конете, Едгар изоставаше или поемаше по друга пътека, тактично оставяйки ме насаме с Елфгифу. Откривахме тихо местенце, защитено от високите плевели и треви, и оставяхме Хаброк на временна стойка, клон, прегънат на две, със забити в земята краища. После, докато соколът тихо стоеше под качулката си, се любехме, в блажен, само наш свят под купола на английското лятно небе. Преценеше ли Едгар, че е време да се връщаме в бурга, приближаваше, леко подрънквайки звънчетата на ястреба си, за да ни даде време да се облечем.