Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 21

— Почти като Слейпнир — прошепнах на Кяртан. Той кимна. Слейпнир, конят на Один, има осем крака и може да се движи с невероятна бързина. За сърните нашите коне сигурно изглеждаха така, сякаш са с по шест крака.

Петдесет крачки по-нататък забелязах, че еднокракият Гисли вече не е с нас. Извърнах се и го видях да стои неподвижен под един млад дъб. Спуснал се бе от юздата точно когато конят подминаваше дървото, използвал бе лъка си като патерица и сега чакаше. Едгар направи същото няколко крачки от него. И той бе почти невидим. Поставяха засада.

Кяртан, Елфрик и аз продължихме да яздим, после свърнахме в кръг надясно, към другия край на поляната, там където пак започваха дървета. Кяртан тихо каза:

— Торгилс, ти слизаш тук. Застани пред онова дърво. Стой абсолютно неподвижен. Ще помръднеш, само ако видиш, че дивечът идва към теб, не към Едгар или Гисли.

Смъкнах се от коня, изпълних заповедта и тихо зачаках.

Стоях както ми се стори цяла вечност, без да помръдна и мускул, чудейки се какво ще последва. Тогава го чух, много слаб звук — чккк! Много, много бавно извърнах глава. Чух отново шума, тихо и протяжно, от много далеч. Миг по-късно чух тихия пукот на клонка и в полезрението ми навлезе една от кошутите. Беше на около двадесетина крачки, грациозно се движеше към гората, като от време на време спираше да отскубне трева. После видях втора кошута, и самия елен. Чккк! Отново чух странния звук и зад дивеча видях Кяртан, яздеше с отпуснати юзди, почти неподвижен, зад елена; без да бърза, обръщаше коня в различни посоки, сякаш животното пасеше. Тихо поцъкваше с език, оттам идеше шумът. Миг по-късно забелязах втория ездач и чух леко изтракване, когато леко отърка седлото си на една върбова клонка. С тихите звуци караха животните да се придвижат към мястото, където чакаха Едгар и Гисли.

Дивечът влудяващо бавно крачеше напред. Изравниха се с мен. Не смеех да дишам. Бавно извърнах глава към Едгар. Застанал бе така неподвижен, че ми трябваше време да открия позицията му. Стоеше с опънат лък и заложена стрела. Една стара кошута едва не връхлетя върху му. Осъзна, че се взира право в очите на ловеца, рязко надигна глава, изду ноздри и напрегна мускули за скок. В този миг Едгар отпусна тетивата. Чух глухото изтуптяване, когато стрелата се заби в гърдите на кошутата.

Настана същински ад. Еленът и другите кошути надушиха опасността и хукнаха. Чух ново съскане, сигурно стреляше Гисли. Една млада кошута и еленът се извърнаха и втурнаха към мен. Зададоха се, щурайки се сред дърветата, еленът правеше големи подскоци и рогата му се закачаха в клоните. Излязох напред, за да ме видят и размахах ръце. Кошутата панически изви, подхлъзна се, някак пак се изправи на крака и успя да се спаси. Големият елен, обаче, страхувайки се, че пътят му е препречен, направи остър завой към мястото, където чакаше Едгар. Той вече бе заложил втора стрела и чакаше. Еленът го видя, ускори крачка и профуча покрай него. Едгар бе опънал лъка си толкова назад, че перата опираха в дясното му ухо. Освободи тетивата в мига, в който еленът го подминаваше — перфектен изстрел, който накара Кяртан одобрително да извика. Стрелата порази елена между ребрата. Видях го как се олюля, съвзе се и се залута сред храстите. Следваше го невероятен шум от строшени клони, който заглъхна в далечината до пукане на съчки и падащи по земята листа.