Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 20

Навлязохме в гората, към едно място, където с Едгар наскоро бяхме забелязали следи на червен елен и стадо от четири-пет кошути. Кучето, което досега тичаше зад конете, започна да снове напред-назад и да души тревата.

— Страшно куче е Кабал — каза Кяртан. — Остарява и малко го въртят лапите, но е несравним в лова. И никога не се отказва. Смело сърце.

Поредният заслепен любител на кучета, си помислих, но все пак не можех да не се възхитя на вниманието, което старият Кабал отделяше на всяко храстче. От време на време се заковаваше на място и надигаше едра муцуна, опитвайки да улови и най-слабата миризма.

— Ето! — тихо каза Кяртан. Кучето беше свело нос много близо до земята и напредваше към гората, определено по дирите на дивеч. — Тих, както се полага — одобрително изръмжа Кяртан. Аз не оцених комплимента, затова той продължи: — Повечето кучета започват да лаят и вият, когато хванат дирята. Но не и старият Кабал. Обучен е да стои мирен, за да не подплаши плячката.

Намалили бяхме почти съвсем ход и аз забелязах, че ездачите внимават да вдигат колкото се може по-малко шум. Кяртан погледна към Едгар и когато той кимна, групата ни се закова на място. Слугата слезе от коня, пое каишката на Кабал и завърза кучето за една фиданка. Кабал все така мълчаливо се отпусна на тревата и положи глава на лапите си. Задачата му явно бе приключила.

Когато слугата се върна, се събрахме в малък кръг, за да чуем какво ще ни каже Едгар.

— Мисля, че ще открием елена право пред нас. Идваме откъм страната на вятъра, това е добре. Ти, Елфрик — обърна се шепнешком към слугата, — ще се качиш при Гисли. Торгилс остава при Кяртан, аз тръгвам пеш. Ще оставим третия кон тук.

По негов сигнал ние петимата и двата коня се придвижихме предпазливо напред. Навлизахме в една не толкова гъста част от гората. От дясно сред дърветата засякох движение и след миг видях малкото стадо — еленът и четирите кошути.

— Сега ще заобиколим челно — прошепна ми Кяртан. Явно искаше да оценя по-тънките моменти на лова. Чух леко изпукване на кожа. За моя най-голяма изненада Гисли разкопча специалния си кожен колан, смъкна се от седлото и падна на земята. Забелязах, че се приземи от страната не към елена, така че конят да го прикрие. Стискаше юздите в ръка, за да се задържи изправен, докато закопчее дървения си крак. Не носеше патерица, а тежък лък. Едгар застана до него, също зад коня и скрит от елена. Когато подаде следващия сигнал, двата коня преминаха на откритото, с трима мъже на тях и двама скрити. Еленът и кошутите веднага надигнаха глави и се втренчиха в нас. Сега разбрах — не се страхуваха от мъже на кон, стига последните да яздят бавно и тихо, и да не ги приближават твърде много. Забелязах, че Едгар и Гисли нагодиха крачка и тръгнаха успоредно с краката на конете.