Читать «Бостънци» онлайн - страница 269

– Тя е подготвила превъзходна реч! – печално отбеляза Селах пред всички.

Никой не обърна внимание на думите му, а съпругата му отново избухна:

– Верена Тарант, иде ми да те зашлевя! Нима наричаш този господин джентълмен? Не проумявам защо баща ти не го изгони!

А междувременно Олив наистина се молеше на братовчед си:

– Позволете ѝ да излезе на сцената само този път – за да избегне позора! Нямате ли жал, наистина ли искате да ме освиркат? Нямате ли сърце?

Рансъм не можеше да понесе лицето и гласа ѝ. Тя се метна към Верена, притисна я силно към себе си и той видя, че страданието на приятелката ѝ е нищожно в сравнение с нейното.

– Какво значение има един час, след като всичко е лицемерно и фалшиво? Един час или десет години, няма значение! Моя ли е, или не? Ако е моя, то е завинаги!

– Ваша! Ваша! Верена, помисли какво правиш! – простена Олив, надвесена над момичето.

Господин Файлър изригна порой от клетви и ругатни и заплаши виновниците – Верена и Рансъм – с пълната тежест на закона. Госпожа Тарант беше изпаднала в неудържима истерия, а Селах се въртеше отнесено из стаята и повтаряше, че най-хубавият ден в живота му скоро ще рухне в калта.

– Не виждате ли колко са прекрасни, колко са добри, след като ни отделят толкова много време? Не разбирате ли, че след като се държат така – нито звук цели пет минути, – заслужават награда? – попита Верена Рансъм с ангелска усмивка. Колко нежно и мило молеше тя за милосърдие и доброта по отношение на добронамерената и по детски наивна публика!

– Госпожица Чансълър може да ги възмезди както пожелае. Да им върне парите и да направи малко подаръче на всеки.

– Пари и подаръци? Иде ми да ви застрелям, господине! – провикна се господин Файлър. Публиката наистина бе проявила изключително търпение и заслужаваше похвалите на Верена, но отдавна минаваше осем и откъм залата вече се долавяха признаци на раздразнение – викове, дюдюкане, подсвиркване. Господин Файлър се втурна по коридора към сцената, следван от Селах. Госпожа Тарант се излегна разридана на канапето, а Олив, разтреперана от разразилата се буря, попита Рансъм какво иска от нея, на какво унижение желае да се подложи, каква жертва да поднесе.

– Готова съм на всичко... ще ви се подчиня... ще се унижа... ще се въргалям в прахта!

– Не искам нищо от вас, нямам вземане-даване с вас – отговори Рансъм. – Моля ви само да не се надявате, че в желанието си да направя Верена своя съпруга ще ѝ кажа: "Добре, може да отидеш за час-два!" – продължи той. – Верена, всичко това е отвратително и ужасно, просто е прекалено! Хайде, да се махаме оттук възможно най-бързо. Останалото ще уредим после!

Обединените усилия на господин Файлър и на Селах Тарант да успокоят публиката явно не даваха очаквания резултат, защото залата продължаваше да бучи и звукът все повече се засилваше.

– Оставете ни насаме, оставете ни за минутка! – провикна се Верена. – Нека да поговоря с него и всичко ще се нареди! – Тя се втурна към майка си, дръпна я от канапето, поведе я към вратата. Пътьом госпожа Тарант обедини сили с Олив (поне с това я компенсира ужасната ситуация) и вкопчени една в друга, двете олюляващи се жени бяха избутани от Верена във вестибюла, изоставени от полицая и от репортера, втурнали се там, където беше най-напечено.