Читать «Бостънци» онлайн - страница 268

– Да тръгваме, да тръгваме – прошепна той бързо и протегна ръце към нея.

Тя хвана едната му ръка, но умолително, не в знак на съгласие.

– О, оставете ме, оставете ме – заради нея, заради другите! Ужасно е, невъзможно е!

– Настоявам за обяснение защо господин Рансъм не е задържан от полицията! – нададе вой госпожа Тарант от канапето си.

– Бях задържан, госпожо, през последния четвърт час. – Рансъм все по-убедено чувстваше, че ще се справи, ако запази самообладание. Приведе се към Верена с нежност, която му помагаше да не обръща внимание на присъстващите. – Скъпоценна моя, убеждавах ви, предупреждавах ви. Оставих ви на спокойствие десет седмици, но нима сте се съмнявали, че този момент ще дойде? За нищо на света не бива да се предлагате на тази ревяща тълпа! Не ме молете да проявя загриженост към тях, към нито един от тях! Те искат само да зяпат, да дърдорят и да се хилят! Вие сте моя, не тяхна!

– За какво говори този мъж, по дяволите? Това е най-превъзходната публика, която се е събирала някога! – задъхано се намеси господин Файлър.

– Проклет да е цял Бостън! – каза Рансъм.

– Господин Рансъм проявява силен интерес към дъщеря ми – поясни Селах Тарант. – Той не одобрява възгледите ни.

– През живота си не съм чувала за такава отвратителна, злостна и неморална проява на егоизъм – изрева госпожа Тарант.

– Егоизъм ли? Госпожо Тарант, никога не съм се преструвал, че не съм егоист.

– Да не искате тълпата да ни избие всичките?

– Може да си получат обратно парите. Можете ли да им върнете парите? – попита Верена и се завъртя трескаво сред хората.

– Верена Тарант, да не искаш да кажеш, че няма да излезеш на сцената? – изпищя майка ѝ.

"Мили боже! Как може да я карам да страда така!", помисли си Рансъм и би сложил край на отвратителната сцена, като притисне Верена в обятията си и се втурне навън, ако Олив, която бе скокнала на крака след пронизителните писъци на госпожа Тарант, не се беше хвърлила помежду им в този момент толкова стремително, че откъсна момичето от ръката на Рансъм. За негова изненада очите, които го погледнаха от нейното уплашено и изтерзано лице, бяха досущ като тези на Верена – изпълнени с гореща молба. За един миг тя сякаш беше готова да падне на колене пред него, само и само да се проведе лекцията.

– Ако не сте съгласен с нея, изведете я на сцената и поспорете. На публиката адски ще ѝ хареса! – каза господин Файлър на Рансъм и май наистина смяташе предложението си за практично.