Читать «Бостънци» онлайн - страница 266

– Мили боже, не можаха ли да я посрещнат по-сърдечно? – провикна се той. – Ще изтичам да видя какво става!

Когато той изчезна, Рансъм попита полицая:

– Кой е господин Файлър?

– Мой стар приятел. Той ръководи госпожица Чансълър.

– Ръководи ли?

– Нея и госпожица Тарант. И двете. Това му е бизнесът.

– В такъв случай да ходи сам да говори пред публика.

– О, той не говори, той е шефът.

В този момент вратата отсреща се отвори и едър разгорещен мъж с къса твърда брада, щръкнала от върха на брадичката, и развято подире му палто, влетя вътре, проклинайки.

– Какви са тези щуротии? Много са изтъркани тези номера!

– Ама тя не е ли на сцената? – попита полицаят.

– На сцената не е госпожица Тарант – каза Рансъм, все едно знаеше всичко по въпроса. Веднага се досети, че това е господин Файлър, агентът на госпожица Чансълър. След това си каза, че въпросната личност със сигурност е предупредена от братовчедка му и ще се опита да припише вината за неочакваното закъснение на Верена на Рансъм или на неговото влияние. Обаче господин Файлър само го изгледа, явно нямаше представа кой е – изглежда, госпожица Чансълър беше преценила, че е по-благоразумно да си държи езика зад зъбите относно Рансъм (освен пред полицая).

– На сцената ли? Не, там е онзи шарлатанин баща ѝ! – провикна се господин Файлър с ръка върху бравата на вратата, допуснат от полицая.

– Лекар ли търси? – попита полицаят безстрастно.

– Ще му изпратя теб, ако не пусне момичето! Да не искаш да ми кажеш, че са се заключили? Ама какви ги вършат?

– Преместиха ключа от онази страна – отговори полицаят, докато господин Файлър обсипваше вратата с порой от силни удари и яростно дърпаше бравата.

– Какъв смисъл има да пазите отпред, след като вратата е заключена? – попита Рансъм.

– За да не правите това – кимна полицая към господин Файлър.

– Както се вижда, намесата ви е много полезна.

– Не знам. Тя все пак трябва да излезе.

Междувременно господин Файлър продължаваше да блъска и да тресе вратата, настояваше веднага да го пуснат и питаше какво искат – публиката да събори залата ли! Разнесе се нов взрив от аплодисменти, явно последвали някакво извинение, някакви тържествени увъртания, поднесени от Селах Тарант. Те заглушиха гласа на агента, а също и объркания отговор, последвал откъм салона. За миг не се чуваше нищо конкретно, вратата остана затворена, а Матиас Пардън се върна във вестибюла.

– Той съобщи, че тя е получила лек световъртеж от напрежението. Ще бъде готова след около три минути.

В това се изразяваше приносът на господа Пардън към кризата. Допълни, че публиката била прелестна, истинска бостънска публика, много добронамерена.

– В залата има огромна тълпа, истинска бостънска публика! – крещеше господин Файлър и блъскаше по вратата. – Занимавал съм се с примадони, занимавал съм се с всякакви феномени, но такова още не ми се беше случвало. Помнете ми думата, госпожици, ако не ми отворите, ще разбия вратата!