Читать «Бостънци» онлайн - страница 134

– Може би вече живеете тук – поде госпожица Бърдзай и когато той я поправи, тя додаде с тон, който издаваше доверието, което беше успял да ѝ вдъхне с искреността си: – Не е ли редно да се отбиете у тях?

– Госпожица Чансълър няма да се зарадва – отговори Базил Рансъм. – За нея аз съм врагът в собствения ѝ лагер.

– Е, тя е много смела.

– Именно. А аз съм много боязлив.

– Не сте ли се сражавали навремето?

– Да, но беше в името на хубава кауза!

Рансъм смяташе за доста забавен този намек за Сецесията и за оказващия отпор мъж (колкото и похвално да бе това), обаче госпожица Бърдзай го прие много сериозно и много дълго седя безмълвна, защото искаше да покаже, че от толкова отдавна е в борбата, че не може да обсъжда доколко уместен е късният бунт. Младият мъж усети, че той е причината за мълчанието ѝ, и много съжаляваше, защото въпреки южняшкото си безразличие към потисничеството над жените, той се беше качил в трамвая тъкмо за да я разговори. Искаше да научи още конкретни новини за Верена Тарант и възнамеряваше да накара госпожица Бърдзай да отвори темата. Предпочиташе да не я зачеква той и зачака нова сгодна възможност. Най-накрая, тъкмо щеше да се реши да попита пряко (прецени, че така или иначе, не може да го отлага дълго), тя го изпревари по начин, който издаде, че и нейните мисли са вървели в същата посока:

– Чудя се възможно ли е госпожица Тарант да не ви е впечатлила онази вечер?

– О, впечатли ме! – побърза да я увери Рансъм. – Беше много очарователна.

– А разумни ли ви се сториха аргументите ѝ?

– Пази боже, госпожо! Според мен на жените не им е работа да бъдат разумни.

Спътницата му се извърна към него бавно и благо и стъклата на очилата ѝ проблеснаха укорително като огромни сълзи.

– Значи, вие ни смятате само за красиви джунджурии?

Въздействието на този въпрос, зададен от госпожица Бърдзай и донякъде отнасящ се до собствената ѝ почитаема личност, предизвика неудържимия му смях. Рансъм обаче успя да се овладее достатъчно бързо и каза с искрено изражение:

– Смятам ви за най-ценното нещо в живота, единственото, за което си струва да се живее!

– Струва си за вас! А за нас? – попита госпожица Бърдзай.

– Струва си, ако всяка жена се ползва със същото възхищение, каквото изпитвам към вас. Госпожица Тарант, за която стана дума, ми въздейства точно по този начин – още повече ценя, ако това изобщо е възможно, представителките на пола, родил тази забележителна млада жена.

– Ние тук много я ценим – отбеляза госпожица Бърдзай. – Тя има истинска дарба.

– Често ли говори пред хора? Има ли шанс да я чуя сега?

– Нерядко извисява глас наоколо – във Фрамингам и Билерика. Сякаш набира сила, за да залее Бостън като вълна. Всъщност наистина връхлетя като вълна миналото лято. И след огромния успех на Конвенцията тя набира още повече сила.

– А! Голям ли беше успехът ѝ на миналогодишната Конвенция? – попита Рансъм, като се постара въпросът му да прозвучи дискретно.

Госпожица Бърдзай се поколеба за момент, за да удържи отговора си в границите справедливата оценка.