Читать «Бостънци» онлайн - страница 136

– О, да, удивителна натура.

– Нали знаете, че двете с Верена са съмишленици – продължи умиротворително госпожица Бърдзай. – Нали не правите разлика?

– Скъпа госпожо, нима възгледите са единственото нещо у една жена? Честно казано, прелестното лице на госпожица Тарант ми харесва повече.

– Е, да, тя е красива. – Госпожица Бърдзай отново възкликна, сякаш пред нея е изложена теория – тази за женските възгледи, – която изобилстваше от неизвестни и особености и която тя беше твърде стара, за да обмисля. Може би за пръв път наистина се почувства на годините си. – Ето го синия трамвай – каза тя с едва доловимо облекчение.

– Още не е пристигнал. Освен това аз не вярвам, че това е мнението на госпожица Тарант – додаде Рансъм.

– Не мислете, че нейните убеждения не са категорични – настръхна събеседничката му. – Ако мислите, че тя не е искрена, много грешите. Нейните възгледи са нейният живот.

– Е, в такъв случай може и да успее да ме убеди – усмихна се Рансъм.

Гоепожица Бърдзай наблюдаваше синия трамвай, чието приближаване беше временно затруднено. Тя извърна очи към младия мъж и го изгледа сериозно през всевиждащия прозорец на очилата си.

– Изобщо няма да се учудя! Да, би било хубаво. Надали ще можете да ѝ устоите. Въздействала е на много хора.

– Разбирам – значи, несъмнено ще въздейства и на мен – отбеляза Рансъм и внезапно реши да добави: – Между другото, госпожице Бърдзай, ще бъдете ли така добра да не споменавате за тази наша среща на братовчедка ми, в случай че я видите отново? Имам основателни причини да не ѝ се обадя, но не бих желал тя да остане с впечатлението, че съм оповестил из целия град оскърбителното си намерение. Не искам да я обиждам, затова е по-добре да не знае, че съм бил в Бостън. Ако вие не ѝ кажете, никой друг няма да го стори.

– Искате да крия? – промърмори леко задъхана госпожица Бърдзай.

– Не,не искам нищо да криете. Искам само да премълчите срещата ни, да не казвате нищо.

– Е, никога не съм правила такова нещо.

– Какво нещо? – Рансъм донякъде се подразни, донякъде се трогна от неспособността ѝ да възприеме неговата гледна точка и съпротивата ѝ го накара още по-здраво да се вкопчи в своето виждане. – Моля ви за нещо съвсем простичко. Не сте задължена да съобщавате на госпожица Чансълър всичко, което ви се случва, нали?

Молбата му явно все още беше шокираща за прямата старица.

– Ами, ние се виждаме често и много разговаряме. Пък и... нали Верена ще ѝ каже?

– Мислих по въпроса и се надявам да не ѝ каже.

– Тя ѝ казва почти всичко. Много са близки.

– Тя не би я наранила – изобретателно додаде Рансъм.

– О, много сте загрижен – продължи да се взира в него госпожица Бърдзай. – Жалко, че не сте наш симпатизант.

– Както ви казах, може пък госпожица Тарант да ме спечели за каузата – продължи Рансъм, без изобщо да отправи молба към небето безчестието му да бъде простено.

– Много ще се радвам да стане така – след като толкова потайно ви съобщих адреса ѝ. – По лицето на госпожица Бърдзай пробяга блага усмивка, когато тя додаде: – Е, според мен това ви е писано. Тя е повлияла на много хора. Ще си държа езика зад зъбите с тази надежда. Да, тя ще ви промени.