Читать «Бостънци» онлайн - страница 135

– Е, не съм виждала подобно нещо от Елайза П. Моузли насам – отговори тя благо и след дълъг размисъл.

– Колко жалко, че няма да говори никъде довечера! – възкликна Рансъм.

– О, не, довечера ще бъде в Кеймбридж. Олив Чансълър ми спомена.

– Реч ли ще изнася?

– Не, на посещение в дома си е.

– Мислех, че домът ѝ е на Чарлс Стрийт.

– Не е. Там живее... предимно... откакто толкова много се сближи с братовчедка ви. Нали госпожица Чансълър е ваша братовчедка?

– Не придаваме голямо значение на родството си – отговори Рансъм с усмивка. – Много ли са близки двете дами?

– Така би казал човек, ако види госпожица Чансълър, когато Верена разгърне красноречието си. Сякаш всяка дума трепти на струните на сърцето ѝ, цялата вибрира, откликва. Между двете има много тясна и красива връзка, която ние тук ценим високо. Те ще работят заедно за всеобщото благо!

– Надявам се – отбеляза Рансъм, – но въпреки това госпожица Тарант прекарва част от времето с баща си и майка си.

– Да, има по нещо за всеки. Ако я видите в дома ѝ, ще си кажете, че е всеотдайна дъщеря! Животът ѝ е прекрасен!

– Да я видя у дома ли? Точно това искам – възкликна Рансъм и си каза, че след като е стигнал дотук, не следва да има никакви скрупули. – Не съм забравил, че тя ме покани, когато се запознахме.

– О, разбира се, тя привлича многобройни посетители – каза госпожица Бърдзай и ограничи насърчението си до това твърдение.

– Да, сигурно е свикнала да има обожатели. Къде в Кеймбридж живее семейството ѝ?

– Ами на една от онези малки улички, които сякаш нямат име. Но все пак, уличката се казва.. казва се... – замисли се тя на глас.

Вглъбението ѝ беше прекъснато от рязко съобщение на кондуктора:

– Мисля, че трябва да се прекачите на синята линия.

Милата дама се върна в действителността и Рансъм ѝ помогна да слезе от превозното средство, както преди – с известно побутване от страна на кондуктора. Нейният път се отклоняваше надясно и тя трябваше да почака на ъгъла на улицата, защото още не се задаваше син трамвай, на който да махне. Ъгълът беше притихнал, а денят беше подходящ за чакане – меко време и силно слънце. Сякаш въздухът докосваше с ръкавици и повърхността на уличната настилка беше разтопена. Разбира се, Рансъм остана да чака със своята човеколюбива спътница, макар че тя вече протестираше по-разпалено срещу намерението на джентълмен от Юга да показва бостънските потайности на стара аболиционистка. Той обеща да я остави, когато я качи в синия трамвай, а междувременно двамата стояха на слънце с гръб към витрината на аптеката и по негово предложение тя отново опита да си спомни как се казва улицата на доктор Тарант.

– Мисля, че ако попитате за доктор Тарант, всеки ще ви упъти – каза тя и после изведнъж си спомни адреса: – Хипнотизаторът живееше на Монаднок Плейс. – Но ще се наложи да попитате къде се намира тази улица, така че пак е същото – продължи тя. И додаде по-дружелюбно: – Няма ли да посетите и братовчедка си?

– По възможност не.

Госпожица Бърдзай въздъхна едва доловимо.

– Е, според мен всеки трябва да се стреми към своя идеал. Точно това прави Олив Чансълър. Тя е много благороден човек.