Читать «Бостънци» онлайн - страница 133

– Не смятате ли, че сте спечелили симпатията ми, след като се качвам с вас в трамвая специално, за да изпратя вас, една от основните агитаторки? – попита Базил през смях.

– Специално за това ли се качихте?

– Да. Не съм толкова лош, колкото смята госпожица Чансълър.

– О, допускам, че си имате свои възгледи – отвърна госпожица Бърдзай. – Разбира се, южняците имат особени схващания. Според мен са съхранили повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Надявам се да не се отдалечите много – познавам Бостън на петте си пръста.

– Дано да не възразите и да не ме вземете за натрапник, но искам да ви попитам нещо – каза в отговор Рансъм.

Госпожица Бърдзай отново го изгледа.

– О, да, сега си спомних. Вие си поговорихте с доктор Пранс.

– Много поучителен разговор! – възкликна Рансъм. – Надявам се, че доктор Пранс е добре.

– Грижи се за здравето на всички, освен за своето – отговори госпожица Бърдзай усмихнато. – Когато ѝ го казвам, отговаря, че не ѝ е останало здраве, за което да се грижи, и че е единствената жена в Бостън, която си няма лекар. Твърдо е решена да не става пациент и като че ли начинът да го постигне е да бъде лекарка. Опитва се да ми помогне да заспя. Това е основното ѝ занимание в момента.

– Наистина ли все още не можете да спите? – попита Рансъм почти нежно.

– Ами съвсем малко. Но тъкмо заспя, и вече трябва да ставам. Не мога да спя, след като ми се иска да живея.

– Трябва да дойдете на Юг – предложи младият мъж. – Веднага ще заспите сладко в онази ленива атмосфера!

– Е, не искам да ставам ленива – отвърна госпожица Бърдзай. – Пък и вече съм ходила на Юг едно време и не може да се каже, че ме оставиха да спя много. Все ме гонеха.

– Заради негрите ли?

– Да, навремето само за това мислех. Носех им Библията.

Рансъм се умълча, после каза с предпазливо премерен тон:

– Бих искал да науча повече.

– За щастие, вече не сме нужни там, нужни сме за друго. – Госпожица Бърдзай го изгледа с лек и предпазлив хумор, сякаш той разбира за какво му говори.

– Имате предвид другите роби! – възкликна той през смях. – Занесете им колкото Библии пожелаете!

– На тях искам да занеса нови закони. Това е новата Библия.

Рансъм установи, че госпожица Бърдзай много му допада, затова без капка лицемерие каза:

– Където и да отидете, госпожо, няма да има почти никакво значение какво носите. Вашата добрина винаги ще бъде с вас.

Тя се умълча за миг, после промърмори:

– Олив Чансълър ме предупреди, че говорите така.

– Опасявам се, че не ви е казала почти нищо хубаво за мен.

– Тя мисли, че е права, сигурна съм.

– Мисли ли? Тя го знае с върховна сигурност. Между другото, надявам се, че е добре.

Госпожица Бърдзай отново впери поглед в него.

– Не сте ли я виждали? Не я ли посещавате?

– О, не, не я посещавам! Просто минавах покрай къщата ѝ, когато срещнах вас.