Читать «Бостънци» онлайн - страница 132

– Ами бих искала да се кача, ако ще ме откара до къщи – отговори тя. – За Саут Енд ли е?

Кондукторът спря превозното средство, когато забеляза госпожица Бърдзай – явно я познаваше като редовен пътник, – и заяви доста безцеремонно:

– Побързайте, ако ще се качвате – и стоеше, вдигнал ръка заплашително към шнура на звънеца.

– За мен ще бъде чест да ви изпратя до къщи, госпожо – предложи Базил Рансъм след бърз размисъл. Помогна ѝ да се качи, кондукторът бащински я побутна и след миг младият мъж се настани до нея и трамваят отново задрънча. По това време беше почти празен, двамата бяха почти сами.

– Мисля, че знам кой сте. Не сте тукашен – отбеляза госпожица Бърдзай, когато потеглиха.

– Гостувал съм в дома ви по един много интересен повод. Помните ли вечеринката, която организирахте миналия октомври, на която присъства госпожица Чансълър и още една млада дама, която изнесе прекрасна реч?

– О, да, Верена Тарант толкова ни развълнува! Имаше доста хора, не помня всички.

– Аз бях сред тях – отбеляза Базил Рансъм. – Доведе ме госпожица Чансълър, която ми е роднина, а вие бяхте много мила с мен.

– Какво направих? – искрено се поинтересува госпожица Бърдзай. А после, още преди той да ѝ отговори, го позна: – Сега си спомням, Олив ви доведе! Вие сте господинът от Юга – тя ми разказа за вас впоследствие. Вие не одобрявате нашата велика борба, не искате да надигаме глава. – Възрастната жена говореше съвсем благо, сякаш отдавна беше приключила с разпалеността и възмущението. – Е, явно не можем да спечелим симпатията на всички.