Читать «Богове на измамата» онлайн - страница 12

Охолният живот може и да не беше най-доброто отмъщение, но беше единственото възможно в момента за палестинците, които сега бяха мнозинството от населението. Връщаха се от Доха и Рияд с малки състояния, с които строяха огромни къщи в Аман, за да се забавляват, да въртят бизнес сделки и да се фукат с жените си, докарани в западен стил. Козметичната индустрия се беше превърнала във водеща индустрия в новия Аман: нито една жена не се появяваше, преди да й оправят носа или гърдите. Беше като в Лос Анджелис, само океанът липсваше. Аман имаше дори списание, което се казваше „Ливинг Уел“, с обяви, които учеха младите арабки откъде да си купуват бикини, предлагаше им дивидита със „Сексът и градът“ и ретро мебелировка. Наскорошните бежанци от Ирак бяха добавили собствения си парлив вкус към смесицата — покачваха цените на имотите и осигуряваха работа на хиляди главорези, които да ги пазят от други главорези.

Младият крал явно разбираше, че алчността е йорданска национална спойка. По време на неговото царуване народът се беше видоизменил от дребната едновремешна корупция до барокова, стил ала Либия, корупция — дори някои от армейските генерали си имаха собствени рекетьори. Главните резиденти бяха толкова добре известни, че самоличността им беше публична тайна, мълвата обикаляше целия град, но нищо не излизаше в печата. Лицемерието беше в майчиното мляко тук.

И Йордания си имаше исляма, тайното вдъхновение и мъчение на всяка арабска държава. Това беше най-голямата грижа на службата в Аман, плюс дундуркането на младия крал. Йорданците бяха сунити и управляваната от държавата мрежа от джамии беше закостеняла като Англиканската църква. Голямата джамия на розови и бели райета „Хосейни“ в стария град беше почти празна в петък. Религиозните хора ходеха в малките джамии в бедняшките квартали и бежанските лагери извън града — или в Зарка, големия индустриален град, северно от Аман, който беше основен сборен пункт на всички нелегални движения. Понякога изглеждаше така, сякаш фундаменталистките шейхове са единствените хора, които говорят истината в това общество: те осмиваха корупцията и падението на новия елит, изразяваха на глас гнева, който изпитваше всеки, когато видеше да минава мерцедес или беемве, но не можеше да възроптае открито. Младият крал можеше да оказва гостоприемството си на титаните на Световния икономически форум по лъскавите хотели на Мъртво море, но в задните улички на Зарка се продаваха килими с лика на Осама бин Ладен и се слушаха касети със запис на неговата декларация за обявяване война на Америка.