Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 89

— Наистина ли? — възкликна Пит, подръпвайки от цигарата, поставил ръка под главата си и загледан към звездите. — Какво е сторил?

— О, нищо, нищо все още. Не е особено важен. Част от един по-мащабен замисъл.

— О. — Сега какво да кажа, запита се Пит. И продължи: — Между другото, името ми е Пит. Пит Сендс.

— Знам.

— Забравих да се представя по-рано, а… ти знаеш? Откъде?

— Защото познавам всички в Шарлотсвил, Юта — т.е. всеки, който има някаква връзка с Тибор Макмастърс. Малко градче е. Не сте кой знае колко много там.

— Добра работа — каза Пит, имайки усещането, че някакви безболезнено забити в плътта му шипове започват да му причиняват болки. — Твоят работодател трябва да е изразходвал много усилия и средства. Би било по-лесно да се свържеш с този човек в самия град.

— Но и безпредметно — отвърна ловецът. — А и усилията и разходите не означават нищо за моя работодател.

Пит изчака, пушейки. Даваше си сметка, че би било нарушение на етикета да се поинтересува за самоличността на работодателя. Може би ако потърпя, сам ще ми я съобщи, реши той.

Огънят изпука. В далечината нещо нададе вой, а нещо друго изкудкудяка.

— Името ми е Шулд, Джек Шулд — представи се ловецът, подавайки ръка.

Пит се извърна на една страна и я пое. Ръкостискането на ловеца беше достатъчно, предположи, за да строши пръстите му, независимо че другият очевидно не беше вложил цялата си сила. Щом освободи ръката си, Пит отново се отпусна по гръб и продължи да съзерцава звездните купове. Един метеор драсна небето с огнена черта. „Когато звездите мятат своите копия — спомни си той — и поръсват небето със своите сълзи…“ Как беше по-нататък? Паметта му изневери.

— Тибор е тръгнал на опасно Пътуване — продължи Шулд — и наскоро е изразил желание да се присъедини към религията, на която ти ще станеш служител.

— Наистина си информиран — отбеляза Пит.

— Да, бих казал. Вие, християните, имате известни проблеми напоследък — добави той — и дори един-единствен новопокръстен би означавал много в малко градче като Шарлотсвил, Юта. Нали така?

— Не мога да отрека — призна Пит.

— Затова твоят ментор те изпрати да се грижиш за новака, за да не му се случи нещо лошо, докато приключи задълженията си за конкуренцията.

— Наистина искам да го открия и да го защитя — отвърна Пит.

— А обектът на неговите издирвания? Изпитваш ли някакво любопитство по отношение на онзи, когото са му възложили да нарисува?

— О, понякога се питам дали този човек продължава действително да е жив — каза Пит.

— Човек? — възкликна Шулд. — Все още можеш да го наричаш така?

— Е, за разлика от нашите конкуренти, лично аз не го смятам подходящ за по-значителна роля.

— Нямам пред вид теологията — поясни Шулд. — Само обърнах внимание, че ти присъди човешка същност на някого, който е загубил всякакво право да бъде наричан човек. В сравнение с него Адолф Айхман е ангел небесен. Говорим за чудовището, разрушило почти целия свят.

— Не мога да отрека деянието, но не съм способен да го осъдя за него. Как бих могъл да узная мотивите му, намеренията му?