Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 88

— Беше напълно лоялен с нея — потвърди Пит, довършвайки шиша, и насочи очи към останалите, които продължаваха да цвърчат.

Мъжът му подаде нов.

И ръцете му са все така уверени, помисли си Пит, поемайки месото. Вещина, умение, нерви като платинени жици, стави като зъбчати колела и сачмени лагери от неръждаема стомана. Ловкост, смелост — ето това е необходимо, за да си ловец. Но притежава също така и непоколебимост. Състрадание. Колко от нас биха посмели да се противопоставят на нещо, което иска да ни налапа?

— След като се махнах от онова място — продължи ловецът, — поех отново пътя си, доволен да разбера, че си имал благоразумието да се отдалечиш.

О, боже мой, помисли си Пит. Надявам се наистина да е бил в безсъзнание, а не само да го твърди. Ами ако ме е чул как предлагам на К да вземе него вместо мен? Но тогава аз действително си помислих, че е мъртъв. Просто го казах. Така че дори да ме е чул, би трябвало да знае каква е причината. Но можех да му го разправя сега, за да се направя на добър, макар че не това имах предвид, когато го казах. От друга страна, ако го е чул, значи наистина е много благороден мъж, за да ми е простил, което означава, че се преструва, че не го е чул и че аз никога няма да разбера. О, Боже мой! А сега аз тук нагъвам неговите шишове.

— Какво стана с велосипеда ти? — попита ловецът.

— Авторемът го превърна в прътове за подскачане — отвърна Пит.

Ловецът се усмихна.

— Нищо чудно — каза той. — Изпортят ли се веднъж чарковете им, вършат невероятни проклетии. Но ти носиш нещо, което нямаше преди това. Наистина ли е изпълнил както трябва някаква поръчка, преди да съсипе велосипеда ти?

— Чужда поръчка — отговори Пит. Но и тя беше твърде закъсняла.

— Какво ще правиш с цялата тази смазка?

— Ще я занеса на един човек, който сигурно се нуждае от нея — обясни Пит, припомняйки си твърдението на К, че ловецът преследва Тибор.

По всяка вероятност беше дезинформация. И все пак…

Напълни устата си, за да не изтърси нещо, без да е помислил поне десетина секунди.

Защо му е все пак да търси Тибор, зачуди се той. Какво би могъл да иска от него? С какво Тибор заслужава да бъде преследван? От другиго, освен от мен?…

След като се нахраниха, Пит реши, че трябва да предложи на мъжа една от останалите си цигари. Направи го и взе една за себе си. Запалиха ги с главня от огъня и се изтегнаха върху камъните, пушейки и отдъхвайки.

— Не знам — каза Пит — доколко е уместен въпросът ми. Затова те моля да ме извиниш, ако съм неучтив. Не срещам много ловци, за да съм наясно с етикета. Просто се питах: преследваш ли нещо или някого в момента, или си в почивка?

— О, в момента преследвам — отвърна мъжът. — Търся един дребен фокомелус, наречен Тибор Макмастърс. Мисля, че в момента следата е доста прясна.