Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 90

— Огледай се наоколо. По всяко време. Във всяко място. Последиците са очевидни на всяка крачка. Той е, казано направо и с една дума, нечовешко чудовище.

Пит кимна.

— Може би — отвърна той. — Ако наистина е разбирал същността и спецификата на своите деяния, то предполагам, че навремето е бил нещо невъобразимо.

— Осъди Карлтън Луфтойфел. Това е несъмнено. Днес няма живо създание на земята, което да не познава болката заради него. Той е виновен за цял океан от нещастия, за цял континент от отчаяние. Белязан е от деня, в който взе своето решение.

— Бях чувал, че ловците са користолюбиви и не действат по убеждение.

— Изпреварваш ме, Пит. Не съм казал, че е обект на моето преследване.

Пит се разсмя. Както и Шулд.

— Но щастливи са времената, когато желанията и обстоятелствата съвпадат — каза след малко Шулд.

— В такъв случай защо търсиш Тибор? — попита Пит. — Не схващам напълно връзката.

— Звярът е бдителен — отвърна ловецът, — но се съмнявам подозренията му да паднат върху един фокомелус.

— Започвам да разбирам.

— Да. Ще го отведа при него. Тибор ще може да съзре образа му. Аз ще получа плътта му.

Пит потръпна. Ситуацията се беше променила и усложнила, но може би тъкмо затова бе възможно да се обърне в негова полза.

— Планираш ли да го извършиш бързо и чисто? — попита.

— Не — отговори Шулд. — Натоварен съм да се уверя, че е тъкмо обратното. Нает съм от всесветовна тайна полицейска организация, която търси Луфтойфел от много години — тъкмо с тази цел.

— Разбирам — рече Пит. — Почти бих предпочел да не го знам. Почти…

— Казвам ти го, защото за мен ще е по-лесно, ако някой от вас знае. Колкото до Тибор, той е член на Служителите на Гнева и техните символи вероятно все още имат влияние върху него. Ти, от друга страна, си представител на противниковия лагер. Разбираш ли какво имам предвид?

— Питаш дали ще съдействам?

— Да. Ще съдействаш ли?

— Не мисля, че съм в състояние да спра човек като теб.

— Не това попитах.

— Знам.

По дяволите! Би ми се искало точно в този момент да разговарям с Абернати, помисли Пит. Но няма никакъв начин да се свържа. А и той не би ми дал истински отговор. Този път трябва да решавам сам за себе си. На Тибор не бива да бъде позволено да се срещне с Луфтойфел. Трябва да съществува начин. Ще имам време да открия начин. А след това ще оставя Шулд да свърши работата вместо мен. Сега не мога да отговоря нищо друго, освен:

— Добре, Джек. Ще съдействам.

— Добре — отвърна Шулд. — Знаех, че ще го направиш.

Усети яката му ръка да стисва рамото му за миг. И в същия момент се почувства заобиколен от камъните и звездите.

15.

Денят се разливаше върху света. Ето там: въпросителни изчуруликвания на птици, отначало нерешителни, но все по-пронизителни. Малко по-нататък: роса като дъх върху стъкло, който след миг вече е изчезнал. Ивици всевъзможни цветове върху източния хоризонт, които избледняват, избледняват до синьо. Тук: сякаш полуразтопена восъчна кукла, Тибор се е отпуснал в рухналата каручка, а до него вирналото уши куче оглежда света наоколо.