Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 113

— Чуваш ли ме? — попита тя.

Татко й кимна усмихнат.

Заля я необикновено усещане за яснота, каквото не беше изпитвала никога преди това. Беше сякаш… опита се да се досети за думата. Сякаш някаква преграда освободи съзнанието й. Сякаш започна да проумява смисъла, който не беше разбирала никога. Огледа се и видя един различен, най-после понятен свят, макар и само за миг.

— Обичам те — промълви тя.

Той отново се усмихна.

— Ще те видя ли пак? — попита момичето.

Той кимна.

— Но аз трябва… — Поколеба се, защото я налегнаха тежки мисли. — … първо да умра… преди това.

Той кимна усмихнат.

— Чувстваш се по-добре, нали? — каза тя. — Беше очевидно от всяка гледна точка. — Това, което си е отишло от теб, е нещо ужасно — добави. До този момент, преди да си беше отишло, не разбираше колко ужасно е то. — В теб имаше някакво зло. Затова ли се чувстваш по-добре? Защото това зло сега…

Татко й се изправи безмълвно и започна да се отдалечава по смътно очертания път.

— Почакай — извика тя.

Но той не можеше или не искаше да чака. Продължи да се отдалечава с гръб към нея и ставаше все по-малък и по-малък, докато накрая изчезна. Зърна го да преминава през струпаните на куп храсти и боклуци — през, а не около, превърнал се в бледен призрак. Не пое встрани, за да заобиколи. Беше станал съвсем малък, висок не повече от три стъпки, все по-бледен и незабележим, сякаш светлината го стопяваше, докато накрая смътният му силует се превърна във вихрушка, която вятърът отвя и дневната светлина я погълна.

Два гущера се тътреха към нея, някак си объркани и ядосани.

— Няма го — каза й първият. — Твоя труп го няма… на баща ти, искам да кажа.

— Да — отвърна Алис. — Знам.

— Сигурно са го откраднали — добави другият гущер. И промълви като че ли на себе си: — Нещо го е отвлякло… може да го е изяло.

— Той се вдигна — каза Алис.

— Той какво? — Двата гущера се вторачиха в нея и избухнаха едновременно в невъздържан смях. — Вдигнал се от мъртвите? Откъде знаеш? Да не се е понесъл покрай теб?

— Да — потвърди тя. — И остана за малко с мен.

Единият гущер промълви със съвършено променен глас на спътника си:

— Чудо.

— Просто е недоразвита — възрази другият. — Дрънка глупости като всички такива. Налудничаво бълнуване. Най-обикновен мъртвец, нищо повече.

Вторият гущер се обърна към момичето с искрено любопитство:

— Накъде тръгна? Може би ще го настигнем. Може да предсказва бъдещето и да лекува!

— Изчезна. Яко дим — рече Алис.

Гущерите запремигваха, след което единият изщрака с люспите си от притеснение и измърмори:

— Не е недоразвита. Чу ли каква дума употреби? Недоразвитите не използват подобни изрази, не и изрази като „яко дим“. Сигурен ли си, че е същото момиче?

Стиснала куклата си, Алис се извърна, за да тръгне. Няколко петънца светлина, от които се състоеше преобразеното същество на татко й, прелетяха край нея, сякаш лунни лъчи на дневна светлина, като магия, жива прах, която се разпиля наоколо, все по-фина и незабележима, все по-разсеяна, но без да изчезне напълно. Поне не за нея. Все още виждаше частиците, останалите от него наоколо й следи, в самия въздух, потрепващи и неуловими, те й изпращаха осезаемо послание.