Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 115

В такъв случай, помисли си той, възможно е светът да се е освободил от своята угнетителна пелена, породена от зловещо деяние… Така или иначе, усещаше разликата. Беше реална.

Кълна се в Бога, че съм някъде в Сирия, мина му през ума. В Близкия изток. Назад във времето, може би… вероятно хиляди години. Оглеждаше се наоколо, вдъхвайки възбудено, поразен.

Вдясно зърна развалини на предвоенна американска пощенска станция.

Древни руини, помисли си той. Античният свят. Прероден по някакъв начин в сегашния. Или съм върнат назад? Не аз, реши той, но то се е пренесло във времето, като през крехка пролука е влязло тук и ни е заляло. Или мен. Може би никой друг не го забелязва. Боже Господи, мина му през ума, също като Пит Сендс и неговите хапове, само че аз не съм вземал нищо. Това, което изпитвам, е нашествие на паранормалното. Това, осъзна той, е видение и трябва да се опитам да го проумея.

Закрачи бавно по осеяното със стърнища кално поле към развалините на малката американска пощенска станция. До неразрушената й стена се излежаваха няколко души, наслаждавайки се на обедната почивка и на слънчевите лъчи. Слънцето! Лъчите му потрепваха от неведомата енергия!

Те не забелязват онова, което виждам аз, реши той. За тях нищо не е по-различно. Каква случка е причината за явлението? Обикновен слънчев ден на света… ако разтълкувам какво виждам като символ: слънчев ден, който показва по възвишен начин свършека на властта на злото, този мрачен владетел? Да, нещо зло е загинало, осъзна доктор Абернати и сърцето му заликува.

Някаква зла субстанция се е превърнала в сянка, помисли си той. Изгубила е по някакъв начин своето превъплъщение. Дали Тибор не е направил снимка на Бога на Гнева и по този начин го е лишил от душа?

Той се разсмя от задоволство, застанал до руините на старата американска пощенска станция, слънцето грееше отгоре му, над полето се носеше упойващото и несекващо жужене на живота. Е, каза си той, щом като душата на Карлтън Луфтойфел може да бъде открадната, значи не е бог, а човек като всички нас. Боговете няма защо да се страхуват от камери. Освен ако, мина му през ума, доволен от хрумналия му каламбур, ги е страх (той се разсмя възторжено) от преекспониране.

Няколко души, които бяха полузадрямали, го погледнаха и се усмихнаха едва-едва, споделяйки радостта му, без да знаят защо се беше разсмял.

Независимо от това, осени го мрачна мисъл, Служителите на Гнева може още дълго да оцелеят — неправедните религии са не по-малко устойчиви от праведните, както изглежда. Но достоверността на гневната религия беше помръкнала и напуснала света, а останките й бяха кухи и лишени от „мекис“, от мощта, която притежаваше.

Интересно ще ми е да зърна снимката, когато я донесат Тибор и Пит Сендс, реши той. Както се казва, по-добре да познаваш дявола.

Впримчвайки образа му, те са го разрушили, осъзна доктор Абернати. Смалили са го до размерите на простосмъртен.