Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 41

— Здравей, обажда се Едуард. Трябва да ми помогнеш.

— Защо? Да не би да си се научил да четеш?

— Не се и надявай, глупачке. Дадоха ми ролята на дофина, а не мога да произнасям всички думи.

Флорентина се опита да сподави смеха си.

— Идвай в пет и половина и ще можеш да участваш в репетициите. Само че трябва да те предупредя, че засега мис Тредголд се справя чудесно с ролята ти.

Едуард започна да идва всеки ден и въпреки че мис Тредголд от време на време се мръщеше, когато „момчето“ започваше да говори с американски акцент, той бе „почти готов“, когато настъпи денят на генералната репетиция.

Когато дойде вечерта на самото представление, мис Тредголд заръча на Флорентина и Едуард в никакъв случай да не поглеждат към публиката с надежда да видят родителите си, защото зрителите няма да повярват в ролите им. Това е крайно непрофесионално, заяви тя и напомни случая, когато господин Ноел Коуърд напуснал сцената по време на представянето на „Ромео и Жулиета“, защото господин Джон Гилгуд го гледал втренчено по време на монолога му. Флорентина се съгласи, макар че нямаше никаква представа кои са въпросните господа.

Когато завесата се вдигна, тя нито веднъж не погледна отвъд прожекторите. Мис Тредголд реши, че усилията й са „напълно оправдани“, и по време на антракта обърна внимание на майката на Флорентина върху сцената, в която Девата е сама в центъра на сцената и говори на гласовете в главата си.

— Трогателно — бе описанието на мис Тредголд. — Несъмнено трогателно.

Когато завесата най-сетне се спусна, Флорентина бе възнаградена с буря от овации — дори от онези, които не разбираха нито думичка френски. Едуард стоеше на крачка зад нея, доволен, че е завършил представлението си без прекалено много грешки. Грейнала от вълнение и радост, Флорентина махна грима си (за първи път слагаше червило и пудра), преоблече се в училищната си униформа и се присъедини към майка си и мис Тредголд, които пиеха кафе заедно с останалите родители в столовата. Няколко души дойдоха да я поздравят за играта — сред тях бе и преподавателят по латински в мъжкото училище.

— Забележително постижение за момиче на нейните години — обърна се той към госпожа Розновски. — Макар че като се замислите, тя е само няколко години по-малка от Жана д’Арк, когато се е изправила срещу цялата мощ на френската държава.

— Но на Орлеанската дева не й се е налагало да учи нечии реплики, при това на чужд език — отвърна поласканата Зофя.

Флорентина не обърна внимание на думите й — оглеждаше се и търсеше сред тълпата баща си.

— Къде е папа? — попита тя.

— Не успя да дойде.

— Но той обеща — каза Флорентина. — Обеща!

Очите й се напълниха със сълзи. Едва сега разбра защо мис Тредголд й бе заръчала да не гледа към публиката.

— Дете, не бива да забравяш, че баща ти е много зает. Грижи се за цяла една малка империя.

— Орлеанската дева също — каза Флорентина.

Когато вечерта си легна, мис Тредголд дойде да изгаси лампата.

— Папа вече не обича мама, нали?

Зададеният толкова пряко въпрос свари мис Тредголд неподготвена. Нужни й бяха няколко мига, за да се окопити.