Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 43
Джефри Арчър
— Джордж, помоли мис Тредголд да дойде незабавно.
— Разбира се — отвърна той и изчезна в кабинета си.
Авел седна и изслуша няколко разказа за Елинор, без да прекъсва дъщеря си нито за миг. Когато чаят и сандвичите пристигнаха, Флорентина успя да изпие само глътка мляко. След това най-неочаквано смени темата.
— Защо не се прибираш вкъщи, папа?
Авел си наля втора чаша чай и разля малко в чинийката.
— Искаше ми се много пъти да дойда и не желаех да пропускам „Орлеанската дева“, но двамата с майка ти ще се развеждаме.
— Не, това не може да е истина. Папа…
— Вината е моя, мъничката ми. Не бях добър съпруг и…
Флорентина се хвърли в обятията му.
— Това означава ли, че никога повече няма да те видя?
— Не. С майка ти се разбрахме, че ще стоиш в Чикаго, докато си на училище, но през останалото време ще бъдеш при мен в Ню Йорк. Разбира се, винаги можеш да ми се обаждаш и по телефона.
Флорентина не каза нищо. Авел нежно галеше косата й.
След известно време на вратата се почука и влезе мис Тредголд. Дългата й рокля изшумоля по килима, докато тя бързо се приближаваше към Флорентина.
— Мис Тредголд, бихте ли я завели у дома?
— Разбира се, господин Розновски. Ела с мен, дете — каза тя. Флорентина все още бе в сълзи. Гувернантката се наведе и прошепна: — Опитай се да не показваш чувствата си.
Дванадесетгодишната дъщеря целуна баща си по челото, хвана мис Тредголд за ръка и излезе.
Вратата се затвори. Останал сам и без подкрепата на мис Тредголд, Авел се разплака.
7.
В началото на втората година в гимназията Флорентина за първи път срещна Пит Уелинг. Той седеше в ъгъла на кабинета по музика и свиреше на пианото най-новия хит на Бродуей „Почти като влюбен“. Беше малко фалшиво, но Флорентина реши, че сигурно е заради пианото. Пит сякаш не я забеляза, докато минаваше покрай него, затова се наложи да се обърне и да мине втори път — отново без резултат. Момчето безгрижно прокара ръка през косата си и продължи да свири, затова тя се отдалечи, като се преструваше, че не го вижда. До обед на следващия ден вече знаеше, че е с два класа пред нея, къде живее, това, че е заместник-капитан на отбора по футбол, отговорник на класа си и почти на седемнадесет. Приятелката й Сюзи Джейкъбсън я предупреди, че и други са минавали по същия път, но без никакъв успех.
— Можеш да си сигурна, че ще му предложа нещо, на което няма да устои — отвърна Флорентина.
Същия следобед седна и написа първото си любовно писмо — поне така си мислеше. След много колебаене избра виолетово мастило и с дебели наклонени букви написа:
Скъпи Пит,
Разбрах, че в теб има нещо особено, още когато те зърнах. Мисля, че свириш великолепно на пиано. Какво ще кажеш да дойдеш да послушаме моите плочи?
Искрено твоя,
