Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 40

— Опитай да пратиш топката натам. — И посочи едно знаменце на стотина метра от тях.

Флорентина хвана несръчно стика и направи няколко опита, като след всеки се налагаше да маха онова, което мис Тредголд наричаше „чимове“. Накрая успя да я запрати на двадесет метра към игрището и цялата грейна.

— Както виждам, очаква ни дълъг следобед — примирено въздъхна мис Тредголд.

— Съжалявам — каза Флорентина. — Ще ми простите ли?

— За това, че си ме проследила — да. Но не и за играта ти на голф. Трябва да започнем от основните положения. Както изглежда, не ми се очертава да имам свободен четвъртък следобед — не и след като откри единствения порок на баща ми.

Мис Тредголд учеше Флорентина как да играе голф със същата енергия и прилежност, както й преподаваше старогръцки и латински. В края на лятото четвъртък следобед бе станало любимото време от седмицата за детето.

Гимназията много се различаваше от основното училище. Имаха отделен преподавател по всеки предмет, а не един за всички, с изключение на физическото. Учениците трябваше да се местят от кабинет в кабинет всеки час и в много мероприятия момичета и момчета участваха заедно. Любимите предмети на Флорентина бяха съвременна политическа обстановка, латински, френски и английски, макар че с нетърпение очакваше и двата часа биология седмично — тогава можеше да се наслаждава на училищната колекция от буболечки, които разглеждаше през микроскоп.

— Насекоми, дете. Трябва да наричаш онези малки създания насекоми — настояваше гувернантката й.

— Всъщност, мис Тредголд, това са нематоди.

Флорентина продължи да проявява интерес към облеклото и забеляза, че модата на късите дрехи, причинена от принудителните икономии по време на войната, бе започнала да остарява и да се измества от достигащите почти до земята поли. Нямаше особено големи възможности да експериментира в тази област, тъй като училищната униформа си оставаше една и съща година след година — изглежда, в детския отдел на „Маршъл Фийлдс“ не бяха запалени почитатели на „Вог“. Това не й попречи да проучи всички списания в библиотеката и непрекъснато да кара майка си да я води на нови ревюта. От друга страна, според мис Тредголд, която не си бе позволила да открие коленете си дори през оскъдните дни на Подкрепата, новата мода само доказваше, че е била права през цялото време.

В края на първата година в гимназията преподавателката по съвременни езици реши да постави „Орлеанската дева“ на френски. Тъй като бе единствената, която можеше дори да мисли на този език, Флорентина бе избрана за ролята на Жана д’Арк, Орлеанската дева, и се зае да репетира в старата детска стая заедно с мис Тредголд, която играеше всички останали роли и същевременно бе и суфльор. Дори когато казваше репликите си безупречно, мис Тредголд добросъвестно продължаваше заниманията.

— Само папата и аз даваме аудиенция — тъкмо произнасяше Флорентина, когато телефонът звънна.

— За теб е — каза мис Тредголд.

На Флорентина й харесваше да й се обаждат по телефона, въпреки че гувернантката не одобряваше подобна практика.