Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 39

Тъкмо смяташе да се връща, когато се озова на някакъв площад, в края на който се мъдреше голяма арка от ковано желязо, на която с гравирани златни букви пишеше „Клуб Южен бряг“.

Флорентина и за миг не помисли, че мис Тредголд може да е вътре, но любопитството й надделя и тя надникна през портата.

— Какво желаете? — попита униформеният портиер.

— Търся гувернантката си — неуверено каза Флорентина.

— Как се казва?

— Мис Тредголд — каза Флорентина, без да й мигне окото.

— Тя вече влезе в клуба. — Портиерът посочи заобиколената с дървета викторианска сграда на около четиристотин метра нагоре по стръмния склон.

Без да каже нито дума повече, Флорентина дръзко влезе и тръгна напред, като внимаваше да върви по пътеката заради надписите „Пазете тревата“, които се виждаха на всеки няколко крачки. Държеше сградата под око и имаше достатъчно време да се скрие зад едно дърво, когато видя мис Тредголд. Едва я позна — бе облечена във вълнени панталони на червени и черни квадрати, дебел пуловер и дебели кафяви обувки. На рамото й удобно се мъдреше сак със стикове за голф.

Омагьосана, Флорентина се взираше в гувернантката си.

Мис Тредголд отиде до първата площадка, остави сака и извади една топка. Нагласи я и избра един стик. След няколко пробни замахвания се съсредоточи, прицели се и запрати топката в средата на игрището. Флорентина не можеше да повярва на очите си. Искаше й се да изръкопляска, но вместо това изтича до съседното дърво, докато мис Тредголд вървеше към топката.

Вторият удар запрати топката само на двадесет метра от края на тревната площ. Флорентина изтича до няколко дървета непосредствено до игрището и видя как мис Тредголд връща топката обратно и я вкарва в дупката с още два удара. Нямаше и съмнение, че бе посветила доста време на тази игра.

Мис Тредголд извади от джоба си някаква малка бяла карта и написа нещо на нея, след което тръгна към втората площадка. Докато крачеше, гледаше към игрището, което се намираше вляво от мястото, където се криеше Флорентина. Мис Тредголд отново се съсредоточи и се прицели, но този път топката падна само на петнадесет метра от скривалището на момичето.

Флорентина погледна към дърветата, но по тях можеше да се изкатери само котка. Затаи дъх и клекна зад най-дебелото, но не устоя на изкушението да погледне мис Тредголд, която изучаваше разположението на топката си. Гувернантката промърмори нещо неразбираемо и избра стик. Флорентина издиша в мига, в който мис Тредголд замахна. Топката полетя високо във въздуха и тупна в средата на игрището.

Флорентина гледаше как мис Тредголд прибира стика в сака си.

— Трябваше да държа ръцете си по-стегнати при първия удар и нямаше да се стигне дотук.

Флорентина си помисли, че мис Тредголд отново се укорява, и остана скрита зад дървото.

— Ела тук, дете.

Флорентина послушно изтича на открито, но не каза нищо.

Мис Тредголд измъкна втора топка от страничния джоб на сака и я сложи на земята. След това избра един стик, подаде го на възпитаницата си и каза: