Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 194

Лицето на Тереп Биндрис се удължи:

— Кредити ли? Не разбирам.

— Вижте — започна Селдън, — от около четиридесет години психоисторията е поддържана от правителството. Ала времената се менят и Империята не е вече онова, което беше…

— Да, зная го.

— Императорът няма средства да ни поддържа или дори и да имаше, не би могъл да прокара искането за финансиране през Легислатурата. Затова той ми препоръча да се срещна с хора на бизнеса, които, на първо място, все още разполагат с пари, и, на второ място, могат просто да подпишат една кредитна гаранция.

Последва доста дълга пауза и най-накрая Биндрис се обади:

— Страхувам се, че Императорът нищо не разбира от бизнес. Колко кредити са ви нужни?

— Господин Биндрис, тук става въпрос за огромен Проект. Ще ми трябват няколко милиона.

— Няколко милиона!

— Да, господине.

Тереп Биндрис се намръщи:

— За заем ли говорим? Кога смятате, че ще можете да го изплатите?

— Господин Биндрис, за да бъда честен, ще ви призная, че надали ще съм в състояние да го изплатя. Търся дарение.

— Дори и да искам да ви дам тези пари — а нека ви кажа, че по някаква странна причина много ми се ще да го направя, — не бих могъл. Императорът може да си има Легислатура, аз пък си имам Съвет. Не бих подписал такова дарение без съгласието на членовете на Съвета, а те никога не биха отпуснали подобна сума.

— Защо? Вашата фирма е изключително богата. Няколко милиона не биха значели нищо за вас.

— Това звучи добре — каза Биндрис, — но се опасявам, че точно в момента фирмата е позападнала. Е, не дотам, че да ни вкара в сериозна беда, ала достатъчно, за да ни направи нещастни. Щом Империята е в упадък, то отделни нейни части също западат. Не сме в състояние да дадем няколко милиона. Наистина съжалявам.

Селдън седеше мълчаливо, а Биндрис изглеждаше притеснен. Накрая той поклати глава и рече:

— Вижте, професор Селдън, действително бих желал да ви помогна, и то специално заради младата дама, която е с вас, но просто не мога. Все пак ние не сме единствената фирма на Трантор. Опитайте с други, професоре. Дано имате по-добър късмет.

— Ясно — промълви Хари, изправяйки се с мъка на крака. — Ще опитаме.

23

Очите на Уонда бяха пълни със сълзи, ала не изразяваха тъга, а ярост.

— Деди — обърна се тя към Селдън, — наистина не разбирам. Бяхме в четири различни фирми. Във всяка от тях се отнасяха с нас по-грубо и по-лошо, отколкото в предишната. В четвъртата направо ни изхвърлиха. И оттам нататък никой не ни пуска да влезем.

— Няма нищо чудно, Уонда — каза меко Хари Селдън. — При срещата с Биндрис той не знаеше защо сме дошли и беше съвсем приятелски настроен до момента, когато го помолих за дарение от няколко милиона. Тогава престана да е чак толкова дружелюбен. Представям си как е тръгнала мълвата за това какво искаме и всеки следващ път ни приемаха все по-хладно, докато накрая изобщо спряха да ни приемат. И бездруго няма да ни дадат кредитите, които ни трябват. Тогава защо да си губят времето?

Уонда насочи гнева към себе си:

— Добре, а какво правех аз? Просто седях там и нищо.