Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 196

— Не. Исках да опитам какво е в един различен свят. Както несъмнено знаете, всички университети на Трантор са препълнени. Аз търсех място, където да уча на спокойствие.

— И какво изучавахте?

— Нищо особено. История. Не е специалност, която би осигурила добра заплата на човека.

(Селдън отново потръпна от болка, дори по-остра от първия път. Дорс Венабили също беше историк.)

— Но сте се върнали на Трантор. Защо?

— Пари, работа.

— Като историк ли?

— Никаква възможност — засмя се Стетин Палвър. — Управлявам едно устройство, което бута и влачи. Не е точно по професията ми.

Хари погледна Палвър с лека завист. Ръцете и гърдите на госта се очертаваха релефно под тънката материя на ризата му. Той имаше силни мускули. Самият Селдън никога не беше имал такива мускули.

— Предполагам, че когато сте били в университета, сте участвали в отбора по бокс — каза Хари Селдън.

— Кой, аз ли? Нищо подобно. Аз съм извъртач.

— Извъртач? — настроението на домакина се повиши. — Да не сте от Хеликон?

— Не е нужно да си от Хеликон, за да си добър извъртач — отговори с известно презрение Палвър.

„Не, разбира се — помисли Селдън, — ала най-добрите бяха оттам.“

Но не добави нищичко и смени темата:

— Е, дядо ви не дойде при мен. Ами вие?

— За психоисторията ли става въпрос?

— Когато ви срещнах за пръв път, ви чух да разговаряте доста интелигентно за психоисторическите проблеми. Та ще дойдете ли при мен?

— Както ви казах, професоре, аз имам работа.

— Бутане и влачене. Хайде, хайде.

— Плаща се добре.

— Парите не са всичко.

— Доста значат. А от друга страна вие не можете да ми плащате много. Аз съм съвсем сигурен, че не ви стигат средствата.

— Защо го казвате?

— Ами, струва ми се, че в известен смисъл отгатвам… Какво, греша ли?

Селдън силно сви устни и отвърна:

— Не, не грешите. Наистина не мога да ви плащам много. Предполагам, че това слага край на малкото ни интервю.

— Чакайте, чакайте, чакайте — вдигна ръце Палвър. — Не бързайте толкова, моля ви. Все още говорим за психоисторията. Ако работя за вас, вие ще ме учите на нея, така ли?

— Разбира се.

— В такъв случай кредитите в крайна сметка не са всичко. Предлагам ви сделка. Вие ще ме обучавате на онова, което можете по психоистория, и ще ми плащате каквото имате, а аз някак си ще се оправя. Как ви се струва?

— Чудесно! — възкликна радостно Селдън. — Звучи прекрасно. И още едно нещо.

— О-о?

— Да. През последните седмици ме нападнаха два пъти. Първия път на помощ ми се притече моят син, но после той замина за Сантани. Втория път използвах пълния си с олово бастун. Свърши работа, обаче ме замъкнаха пред един магистрат и ме обвиниха в нападение и грабеж…

— Защо ви нападнаха? — попита Стетин Палвър.

— Не съм популярен. От толкова време предричам рухването на Империята, че сега, когато то вече настъпва, мен ме набеждават за това.

— Разбирам. Но какво общо има тук с още едното нещо, за което споменахте?

— Искам да бъдете мой телохранител. Вие сте млад, силен и преди всичко сте извъртач. Точно от такъв човек се нуждая.