Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 193

Той сви рамене и добави по-меко:

— Не ме разбирай грешно, Хари. Бих желал да ти помогна, ако можех. Особено пък бих искал да ти помогна заради твоята внучка. Като я гледам, се чувствам така, сякаш би трябвало да ти дам всички пари, които търсиш… обаче не мога.

— Агис — промълви Селдън, — ако не си осигуря някакво финансиране, психоисторията ще отиде на вятъра след почти четиридесет години труд.

— Тя не е стигнала доникъде след тези почти четиридесет години, тъй че защо се тревожиш?

— Агис — рече гостът, — сега не мога да направя нищо повече. Мен ме нападнаха точно защото съм психоисторик. Хората ме смятат за пророк на унищожението.

— Ти си кутсузлия, Гарване Селдън. И преди съм ти го казвал.

— В такъв случай с мен е свършено — заключи отчаяно Хари и стана.

Уонда също се изправи. Застанала до дядо си, главата й стигаше до рамото му. Тя втренчено гледаше Императора.

Когато Хари се обърна, за да си тръгне, Агис XIV го спря:

— Чакай, чакай. Има едно малко стихче, което някога наизустих: Зло шества по земята, плячка на смазващи беди, където богатство се трупа, а хората гинат в разруха.

— Какво означава това? — попита обезсърчен професор Селдън.

— Това означава, че Империята определено се изражда и разпада, което не пречи на отделни люде да забогатяват. Защо не се обърнеш към някои от едрите предприемачи? Те нямат законодатели и ако искат, могат просто да подпишат кредитна гаранция.

Хари Селдън го изгледа замислен:

— Ще опитам.

22

— Господин Биндрис — каза Селдън и протегна длан, за да се ръкува, — много се радвам, че ви виждам. Толкова е мило от ваша страна, че се съгласихте да ме приемете.

— Защо не? — кимна весело Тереп Биндрис. — Аз добре ви зная или по-скоро зная доста за вас.

— Наистина ми е приятно. В такъв случай допускам, че сте чували за психоисторията.

— О, да, кой интелигентен човек не е чувал? Естествено не искам да кажа, че разбирам нещо от това. А коя е тази дама с вас?

— Моята внучка Уонда.

— Много хубава млада жена — той радостно се усмихна. — Някак си имам чувството, че тя би могла да прави с мен каквото си ще.

— Мисля, че преувеличавате, господине — рече Уонда.

— Не, действително е така. Моля ви, разполагайте се и ми кажете какво мога да сторя за вас — домакинът направи широк жест, посочвайки им да седнат пред бюрото му на два стола със скъпа дамаска от брокат и издута тапицерия.

Столовете, богато украсеното бюро, внушителните врати с дърворезба, които на пристигане се бяха плъзнали безшумно при сигнала им, че идват, и блестящият обсидианов под в просторния офис бяха от най-високо качество. И независимо че обстановката около него беше толкова впечатляваща, самият Биндрис не бе такъв. На пръв поглед никой не би взел дребничкия приветлив мъж за един от водещите финансови магнати на Трантор.

— Господине, ние дойдохме по препоръка на Императора.

— На Императора?

— Да. Той не можа да ни помогне, но мислеше, че човек като вас би успял. Разбира се, става въпрос за кредити.