Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 192

— В продължение на хиляди години — подхвана той, — когато са се случвали подобни инциденти, хората си казвали: „Защо не се оплачем на Императора?“ или „Защо Императорът не направи нещо?“ И накрая монархът можел и да стори нещо, макар и не винаги интелигентно. Но аз… Хари, аз съм безсилен. Абсолютно безсилен. О, да, съществува и така наречената Комисия за безопасност, ала тя комай е по-загрижена за моята безопасност, отколкото за хорската. Чудно е, че изобщо провеждаме тази аудиенция с теб, защото ти съвсем не си популярен сред Комисията. Нищо не мога да направя по никакъв въпрос. Знаеш ли какво стана със статута на Императора след падането на хунтата и възстановяването на… ха!… императорската власт?

— Струва ми се, че да.

— Обзалагам се, че не знаеш всичко. Сега цари демокрация. Имаш ли представа какво е демокрация?

— Разбира се.

— Басирам се, че си мислиш, че е нещо хубаво — намръщи се Агис.

— Смятам, че би могло да бъде хубаво.

— Ето на. А не е. Демокрацията напълно разстрои Империята. Представи си, че поискам да изпратя повече полицаи по улиците на Трантор. Едно време щях да извадя лист хартия, приготвен за мен от секретаря на Императора, щях да го подпиша със замах — и щеше да има повече полицаи. Но днес не мога да направя нищо подобно. Трябва да поставя въпроса пред Легислатурата. Там седят седем хиляди и петстотин мъже и жени, които в момента, когато се внесе предложение, започват да крякат досущ като гъски. Първо, откъде ще дойдат средствата? Не можете да наемете, да речем, десет хиляди полицая отгоре, без да осигурите десет хиляди заплати отгоре. Сетне, дори да се съгласите с това, кой ще подбира новите хора? Кой ще ги контролира? Ония от Легислатурата си крещят един на друг, карат се, заплашват се, после обстановката се разведрява и накрая нищичко не се предприема. Хари, аз не мога да свърша дори такава дреболия като поправката на счупените лампи на купола, които си забелязал. Колко ще струва? Кой ще отговаря? Добре, лампите ще бъдат сложени, ала ремонтът като нищо може да продължи и шест месеца. Ето това е демокрацията.

— Доколкото си спомням, Император Клеон винаги се оплакваше, че не успява да направи онова, което иска.

— Той — нетърпеливо каза Агис — имаше двама първокласни първи министри: Демерцел и теб самия. И всеки от вас се трудеше, за да предпази Клеон да не върши глупости. Аз пък разполагам със седем хиляди и петстотин първи министри — глупаци от първия до последния. Но, Хари, ти сигурно не си дошъл да се оплачеш от нападенията?

— Не, не. Дошъл съм за нещо много по-лошо. Сир… Агис… трябват ми кредити.

Императорът се втренчи в него:

— След всичко, което ти обясних ли, Хари? Аз нямам кредити. О, разбира се, за поддържане на властта се намират, но за да ги взема, аз трябва да се изправя пред моите седем хиляди и петстотин законодатели. Ако мислиш, че мога да отида при тях и да им кажа: „Искам кредити за приятеля си Хари Селдън“ и че ще получа и една четвърт от исканото за по-малко от две години, направо си луд. Няма да стане.