Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 191

— Не съм съгласен, Уонда. Ако твоето натискане не е проработило толкова добре, колкото си се надявала, то е само защото ти действаше в извънредни условия. Не можеше да го предотвратиш. Виж, Уонда… имам една идея.

Долавяйки вълнението в гласа му, тя вдигна очи:

— Каква идея, деди?

— Ето каква. Ти вероятно разбираш, че трябва да се сдобия е кредити. Без тях психоисторията просто ще замре, а аз не мога да понеса мисълта всичко да се провали след толкоз години упорита работа.

— Аз също, но как да се сдобием с кредити?

— Ще помоля за още една аудиенция с Императора. Вече съм го виждал — добър човек е и аз го харесвам. Само че съвсем не тъне в богатство. И все пак, ако те взема с мен и ти го натиснеш… лекичко… току-виж намерил отнякъде някакъв източник на кредити, колкото да ми позволи да продължа известно време, докато измисля нещо друго.

— Наистина ли смяташ, че може да стане така, деди?

— Не и без теб. Но ако ти си там… може би. Хайде, не си ли струва да опитаме?

— Знаеш, че ще направя всичко, за което ме помолиш — усмихна се Уонда. — Освен това друга надежда нямаме.

21

Не беше трудно да се видят с Императора. Очите на Агис XIV светнаха, когато посрещаше Хари Селдън.

— Здравей, стари приятелю — каза той. — Дошъл си да ми донесеш някакво нещастие ли?

— Надявам се да не е така — отговори Селдън.

Агис разкопча пищното си наметало, захвърли го с отегчено мърморене в ъгъла на стаята и рече:

— А ти лежи тук.

Погледна Хари и поклати глава:

— Мразя това нещо. Тежко е като грях и горещо като пламък. Винаги трябва да го нося, когато ме обсипват с нищо незначещи думи, и да стоя изпъчен подобно истукан. Направо е ужасно. Клеон беше роден за монарх, пък и външността му бе подходяща. Аз не съм роден за този пост и нямам вид на Император. Моето нещастие е, че съм му трети братовчед по майчина линия, с което отговарям на изискването да седна на трона. Бих се радвал да можех да го продам за няколко гроша. Искаш ли да бъдеш Император, Хари?

— Не, не, не бих и мечтал за това, така че не хранете надежди — отвърна през смях Селдън.

— Хайде кажи ми, коя е тая изключително красива млада жена, която си довел днес?

Уонда се изчерви, а Агис меко забеляза:

— Не трябва да се притесняваш от мен, мила моя. Едно от правата на Императора е правото да казва каквото си ще. Никой не може да се противопостави или да спори тук. Могат само да кимат: „сир“. Аз обаче не искам никакво „сир“ от вас. Мразя тази дума. Наричайте ме Агис. Това не е рожденото ми име, а императорското, но трябва да свиквам с него. Е… кажи ми какво става, Хари? Какво ново при теб от последната ни среща?

— Два пъти ме нападнаха — отговори кратко Хари.

Императорът не изглеждаше сигурен дали туй не е шега:

— Два пъти? Наистина ли?

Лицето на Агис потъмня, докато Селдън му разказваше за нападенията.

— Предполагам, че не е имало полицай, когато онези осем мъже са те заплашвали?

— Нито един.

Владетелят се изправи от стола си, даде им знак да не стават и започна да се разхожда напред-назад, сякаш се опитваше да се пребори с гнева си. После се обърна и погледна Селдън.