Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 146

— Хайде, мамо, ако става дума за татко, ти комай наистина имаш ирационални опасения. Ако нещо драматично ти е влязло в ума, сигурно е напълно погрешно.

— Благодаря ти. Говориш също като него и много ме обезсърчаваш. Абсолютно ме обезсърчаваш.

— Е, добре тогава, излей си болката, мамо. Сподели какво ти се върти в главата. Ама почни от началото.

— Началото е сънят на Уонда.

— Сънят на Уонда! Мамо! Май е по-хубаво да спреш още сега. Щом започваш по този начин, знам, че татко няма да пожелае да те изслуша. Искам да кажа, че ужасно се връзваш. Едно малко дете сънувало някаква история, а ти я превръщаш в голям въпрос. Направо е смешно.

— Съмнявам се, че е било сън, Рейч. Смятам, че онова, което тя си мисли, че е било сън, са били двама души от плът и кръв. Те са говорили за нещо и внучката е решила, че се тревожат за смъртта на дядо й.

— Това са свободни съчинения. Какъв шанс има да е наистина вярно?

— Просто предположи, че е вярно. Единствената фраза, която е запомнила, е „синдром на лимонада“. Защо ще сънува подобно нещо? Много по-вероятно е да го е чула и да е изкривила чутото, а в такъв случай какви са били първоначалните думи?

— Не мога да ти кажа — недоверчиво отвърна Рейч.

Дорс не пропусна да долови съмнението в гласа му.

— Мислиш си, че всичко е само в болното ми въображение. И все пак, ако се окаже, че съм права, може да излезе, че съм започнала да разплитам заговор против Хари ей тук, в Проекта.

— В Проекта има ли заговори? Звучи ми също тъй невъзможно, както и да намериш смисъл в някакъв сън.

— Всеки фундаментален експеримент е бъкан с неприязън, търкания и всевъзможни ревности.

— Сигурно, сигурно. Подхвърляме си гадории, правим си физиономии и дълъг нос, приказваме зад гърба на другите. Това обаче изобщо не е като да плетем заговори. Не е като да замисляме да убием татко.

— Разликата е само в степента, а тя може би не е голяма.

— Никога няма да накараш татко да ти повярва. Ако е там въпросът, и мен никога няма да ме накараш да повярвам — Рейч крачеше бързо напред-назад из стаята. — И ти се опитваш да откриеш тази така наречена конспирация, нали?

Дорс кимна.

— И не си успяла? Жената пак кимна.

— Мамо, не ти ли идва наум, че не я откриваш, понеже конспирацията липсва? Дорс поклати глава:

— Засега не съм успяла, но туй не подкопава убеждението ми, че заговорът не е измислица. Имам такова усещане.

Рейч се разсмя:

— Много елементарно звучи, мамо. Очаквах повече от теб, а не: „Имам такова усещане.“

— Съществува една дума, която смятам, че може да се изкриви в „лимонада“. Тая дума е „илитерата“.

— Илитерата? Какво е това?

— Илитерат-а. Членувано е. Означава неграмотен човек — така математиците в Проекта наричат нематематиците.

— Е, и?

— Да допуснем — твърдо рече Дорс, — че някой говори за „синдром на илитерата“, имайки предвид, че е открит някакъв начин да бъде убит Хари, при което един или повече от нематематиците ще играят важна роля. Това не би ли прозвучало на Уонда като „синдром на лимоната“, като знаем, че и тя като теб никога не е чувала думата „илитерат“, но затова пък изключително обича лимонада?