Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 147

— Да не искаш да ми кажеш, че не другаде, а точно в татковия кабинет е имало хора… Между другото колко са били?

— Когато ми разказваше съня си, Уонда спомена за двама. Мисля, че единият от тях е бил не друг, а полковник Хендър Лин от хунтата, че са му показвали първичния радиант и че трябва да се е водил разговор за отстраняването на Хари.

— Мамо, ти съвсем се развихри. Полковник Лин и някакъв друг човек да говорят в татковия кабинет за убийство, без да знаят, че в креслото седи малко момиченце, което ги слуша? Така ли излиза?

— Горе-долу.

— В такъв случай, щом са приказвали за илитерати, значи единият от двамата, вероятно не Лин, трябва да е бил математик.

— Изглежда ми напълно възможно.

— Изглежда ми съвършено невъзможно. Но даже и да е вярно, кой мислиш, че е тайнственият математик? В Проекта има поне петдесет.

— Не съм ги разпитвала всички. Разпитах неколцина, а също и десетина илитерати, ако е там въпросът, обаче не открих никакви следи. Разбира се, не мога да бъда прекалено пряма с анкетата си.

— Накратко казано, никой от разпитаните не ти е дал някаква нишка за опасната конспирация.

— Не.

— Не ме учудва. Не са го сторили, понеже…

— Знам твоето „понеже“, Рейч. Да не мислиш, че, хората ще се объркат и ще издадат заговора заради няколко учтиви въпроса? Нямам възможност да изтръгна информация от никого. Представяш ли си какво би казал баща ти, ако разстроя някой от неговите безценни математици?

И сетне с внезапна промяна в тона добави:

— Рейч, говорил ли си с Юго Амарил напоследък?

— Не, скоро не. Нали знаеш, че не е от най-общителните създания? Ако му издърпаш психоисторията, ще се срути като купчинка суха кожа.

Дорс направи гримаса при този образ и рече:

— Неотдавна два пъти разговарях с него и ми се стори някак отнесен. Нямам предвид просто изморен. Той има вид на човек, който не е на тоя свят.

— Да. Юго си е такъв.

— Дали напоследък не изглежда по-зле?

Рейч се позамисли:

— Може би. Остарява, нали знаеш. Всички остаряваме освен теб, мамо.

— Рейч, не намираш ли, че Юго е минал границата и е станал малко нестабилен?

— Кой, Юго ли? Че той няма за какво да бъде нестабилен. Само го остави при неговата психоистория и тихичко ще си мърмори до края на живота.

— Не мисля тъй. Има едно нещо, което го интересува, и то твърде много. Приемничеството.

— Какво приемничество?

— Споменах, че някой ден баща ти може да поиска да се оттегли, и се оказа, че Юго Амарил е решен — абсолютно решен — да бъде неговият приемник.

— Въобще не ме изненадва. Предполагам, всички ще се съгласят, че тъкмо той е естественият приемник. Сигурен съм, че и татко така преценява.

— Само че на мен ми се струва, че по този пункт Амарил не е съвсем нормален. Сметна, че съм отишла при него да му съобщя новината, че Хари го е изместил в полза на друг. Можеш ли да си представиш някой да си помисли това за Хари Селдън?