Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 144

— Ще назовете ли някой конкретен фосил? Не забравяйте — разговорът е конфиденциален.

— Те са неколцина, но най-вече доктор Амарил. Той е безспорният наследник.

— Да, разбирам какво имате предвид — Дорс стана. — Е, благодаря ви за помощта. Сега да ви оставя да се върнете към работата си.

Тя си тръгна, като мислеше за електролупата. И за Амарил.

22

Юго Амарил рече:

— Ха, ти пак дойде, Дорс!

— Извинявай, Юго. За втори път тая седмица те безпокоя. Всъщност ти май не се виждаш много с други хора?

— Не окуражавам хората да ме посещават, не — призна Амарил. — Все ми се пречкат и ми прекъсват мисълта. За теб това не се отнася, Дорс. Ти си нещо съвсем специално, ти и Хари. Няма ден, в който да не си спомням какво сторихте двамата за мен.

Гостенката махна с ръка:

— Забрави го, Юго. Ти толкова работиш за Хари, че отдавна си се отплатил многократно за всяка дреболия, която сме направили за теб. Как върви Проектът? Моят съпруг никога не говори за него — поне не на мене.

Лицето на Амарил просветна и сякаш в цялото му тяло се вля нов живот:

— Твърде добре. Твърде добре. Не е лесно да се приказва за него без математика, но през последните две години постигнахме изумителен прогрес — по-голям, отколкото за всичкото време преди това. Сякаш след като сме се бъхтали и бъхтали, нещата най-накрая са започнали да се разчупват.

— Чух, че новите уравнения, разработени от доктор Илар, са помогнали на положението.

— Ахаотичните уравнения? Да. До немай-къде.

— А също и електролупата е била от полза. Говорих с жената, която я е проектирала.

— Синда Моната?

— Да, тя беше.

— Много умна жена. Късметлии сме, че я имаме.

— Юго, чакай… ти не работиш ли на практика през цялото време с първичния радиант?

— Кажи-речи непрекъснато го изучавам.

— И го изучаваш с електролупата?

— Точно така.

— Никога ли не си мислил да си вземеш отпуска, Юго?

Амарил я погледна ококорено, мигайки бавно:

— Отпуска?

— Да. Сигурно си чувал тази дума и знаеш какво означава.

— Защо да си взимам отпуска?

— Защото ми се струваш ужасно изморен.

— От време на време, по малко. Само че не искам да си зарежа работата.

— Сега чувстваш ли се по-уморен, отколкото си свикнал?

— Мъничко. Остарявам, Дорс.

— Ти си само на четиридесет и девет.

— Това все пак е повече, отколкото съм бил досега.

— О’кей, остави. Кажи ми, Юго, просто за да сменим темата, как се справя с Проекта Хари? Ти си с него толкоз отдавна, че вероятно никой не го познава по-добре от теб, даже и аз. Особено що се отнася до работата му.

— Справя се отлично, Дорс. Не намирам да се е променил. Все още има най-бързия и най-блестящия мозък в околността. Старостта изобщо не му влияе — или поне не чак толкова.

— Приятно ми е да го чуя. Опасявам се, че мнението му за самия него не е тъй високо като твоето. Не приема възрастта си леко. Доста зор видяхме, докато го накараме да празнува последния си рожден ден. Между другото ти беше ли на празненството? Не те забелязах.