Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 148
Айзък Азимов
— Странно е… — Рейч млъкна и отправи дълъг поглед към майка си. — Мамо, да не се каниш да ми кажеш, че Юго може да е в сърцето на тоя заговор, за който говориш? Че иска да се отърве от татко и да вземе поста?
— Напълно ли е изключено?
— Да, мамо. Напълно. Ако на Юго нещо не му е наред, то е от прекалено много работа и нищо друго. Всеки би откачил, ако гледа всички онези уравнения или каквото там бяха по цял ден, че и половината нощ.
Дорс рязко скочи на крака:
— Прав си.
Изненадан, Рейч кимна:
— Какво имаш предвид?
— Това, което каза. Даде ми съвършено нова идея. Мисля, че е решаваща.
Без нито дума повече тя се обърна и излезе.
24
Дорс Венабили неодобрително подхвърли на Хари Селдън:
— Четири дни прекара в Библиотеката. Изобщо не мога да се свържа с теб и ти пак се изхитри да отидеш без мен.
Съпругът и съпругата гледаха взаимно образите си на холоекраните. Хари току-що се бе върнал от своето изследователско пътуване до Галактическата библиотека в Императорския сектор. Беше се обадил на Дорс от кабинета си в Проекта, за да й каже, че се е прибрал в Стрилинг. „Даже ядосана — помисли си той, — Дорс е красива.“ Прииска му се да се протегне и да докосне бузата й.
— Скъпа — започна с умиротворителна нотка в гласа, — не съм отишъл сам. С мен имаше сума ти хора, а пък Галактическата библиотека е най-безопасното за учени място дори и в тези смутни дни. Струва ми се, че с времето все по-често и по-често ще се налага да ходя в Библиотеката.
— Да не възнамеряваш да продължиш да ходиш, без да ми казваш?
— Дорс, не мога да живея с тия твои изпълнени със смърт идеи. Нито пък желая да търчиш подире ми и да разстройваш библиотекарите. Те не са хунтата. Нуждая се от тях и не искам да ги дразня. Обаче си мисля, че бих… че бихме могли да си вземем апартамент наблизо.
Тя погледна мрачно, тръсна глава и смени посоката:
— Знаеш ли, че напоследък два пъти говорих с Юго?
— Добре. Радвам се. Той има потребност от контакти с външния свят.
— Да, има, защото нещо не е наред. Това не е същият онзи Юго, който беше с нас през всичките тия години. Станал е неясен, откъснат и, много странно, чувствителен само на една тема, доколкото мога да съдя — решителността си да те наследи, когато се оттеглиш.
— И то ще бъде естествено, ако ме надживее.
— Не очакваш ли да те надживее?
— Ами той е единадесет години по-малък от мен, но превратностите…
— Искаш да кажеш, че Юго наистина не е добре. Той изглежда и се държи като по-възрастен от теб, въпреки че е по-млад, и това сякаш се е засилило напоследък. Болен ли е?
— Физически? Не мисля. Явява се на периодичните прегледи, макар да признавам, че изглежда изтощен. Опитах се да го уговоря да си вземе няколко месеца отпуска — или, ако желае, полагащата му се цяла година. Предложих му въобще да напусне Трантор, тъй че за известно време да бъде толкова далеч от Проекта, колкото е възможно. Няма да има никакви спънки да платим престоя му на Геторин — един приятен курорт, който не е на прекалено много светлинни години оттук.