Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 145

— Бях за известно време. Само че, нали знаеш, на такива празненства не се чувствам твърде уютно.

— Мислиш ли, че Хари се е износил? Нямам предвид остротата на ума, говоря за физическите му възможности. Дали според теб е започнал да се уморява — да се уморява прекалено много, за да се справя с отговорностите си?

Амарил изглеждаше удивен:

— Въобще не съм мислил за това. Не мога да си го представя да се измори.

— Да, но въпреки всичко е възможно. Смятам, че от време на време му идва наум да се откаже от своя пост и да предаде задачата на някой по-млад човек.

Амарил се облегна на стола си и остави писалката, с която си играеше, откакто бе влязла Дорс.

— Какво? Това е смешно! Не е възможно!

— Уверен ли си?

— Абсолютно. Той положително не би обмислял подобно нещо, без да го обсъди с мен. А той не го е обсъждал.

— Бъди разумен, Юго. Хари е изтощен. Опитва се да не го показва, обаче е изтощен. Ами ако реши да се оттегли? Какво ще стане с Проекта? Какво ще стане с психоисторията?

Зениците на Амарил се присвиха:

— Шегуваш ли се, Дорс?

— Не. Просто се мъча да надзърна в бъдещето.

— Ами ако Хари се пенсионира, сигурно аз ще поема поста. Двамата с него движихме психоисторическата наука години наред, преди някой друг да се присъедини към нас. Само той и аз. Като изключим него, никой не познава Проекта като мен. Учуден съм, Дорс, че не смяташ за сигурно, че аз ще го поема.

— Нито аз, нито другите се съмняват, че ти си логическият приемник — рече Дорс, — но дали ти го искаш? Можеш да познаваш издъно психоисторията, ала дали желаеш да се хвърлиш в политиката и плетениците на един огромен Проект и да изоставиш по-голямата част от заниманията си, за да се справиш? Всъщност точно желанието му да поддържа всичко да върви гладко е износило така Хари. Ти би ли поел тази част от работата?

— Да, и това не е въпрос, който смятам да обсъждам. Слушай, Дорс, да не си дошла, за да ми съобщиш, че Хари се кани да ме изрита?

— Естествено, че не! — каза тя. — Как можеш да си помислиш такова нещо за Хари Селдън? Да знаеш някога да е измамил приятел?

— Е, тогава чудесно. Хайде да оставим тоя разговор. Наистина, Дорс, ако нямаш нищо против, трябва да свърша някои задачи — и той рязко й обърна гръб и пак се приведе над работата си.

— Разбира се. Не съм искала да ти отнема толкова много време.

Дорс Венабили излезе намръщена.

23

— Мамо, влизай — кимна Рейч. — Теренът е чист. Пратих Манела и Уонда навън.

Дорс влезе, огледа се по навик наляво и надясно и седна на най-близкия стол.

— Благодаря — рече. Известно време просто поседя с изражението на човек, който носи цялата тежест на Империята върху раменете си.

Рейч изчака и подзе:

— Така и не успях да те попитам за страхотното ти пътешествие в парка на Двореца. Малцина имат майчици, които биха го направили.

— Да не говорим за това, Рейч.

— Добре тогава, я чакай… Ти не си от хората, на които можеш да им четеш по лицето, но изглеждаш нещо скапана. Защо?

— Защото се чувствам, както казваш, нещо скапана. Всъщност съм в лошо настроение, понеже в ума ми се въртят ужасно важни въпроси, а няма полза да говоря на баща ти за тях. Той е най-прекрасният човек на света, обаче е доста трудно да се оправяш с него. Няма никакъв шанс да се заинтересува от някоя драма. Отхвърля всичко като мои ирационални опасения за живота му — и като произлизащи от тях опити да го защитавам.