Читать «Бизнесът Джордж» онлайн - страница 4

Джордж, сега възседнал горд бял жребец и хванал друг сив за поводите, бе в бляскави доспехи, които му стояха съвсем по мярка. Обаче не се усмихваше.

— Добър вечер . — каза.

— Добър вечер. Какво пак те води насам толкова скоро?

— Нещата не се развиха точно според предвижданията ми.

— Изглеждаш доста по-добре екипиран. Бих казал, че късметът ти е претърпял обрат.

— О, възвърнах си разходите и дори излязох малко отгоре. Но само това. Тръгнал съм да се махам от града. Реших, че трябва да мина оттук и да ти разкажа края на историята. — Добро шоу направи, между другото. Вероятно е постигнало измамата, която целях.

— Но…?

— Оженила се е за един от онези космати варвари тази сутрин във фамилния параклис. Тъкмо са се готвели за сватбено пътешествие, когато си се появил.

— Страшно съжалявам.

— Е, това беше краят. Но, за да ме оскърби допълнително, обаче, баща й се строполи мъртъв по време на твоето представление. Сега моят бивш конкурент е новият барон. Той ме награди с нов кон и ризница, даде ми парична награда, и свитък от местния писар, в който съм възхвален като душегубец на дракони. След което натърти доста силно, че конят ми и новата ми слава биха могли да ме отведат надалеч. Не му хареса начинът, по който Розалинд ме гледаше вече в качеството ми на герой.

— Срамота. Е, поне се опитахме.

— Да. Така, че спрях тук само, за да ти благодаря и да ти кажа какво стана. Идеята щеше да е страхотна — ако беше проработила.

— Едва ли можеш да предвидиш подобни внезапни брачни церемонии. Знаеш ли, аз цял ден мислих за тази работа. Ние я свършихме страхотно добре.

— О, в това никой не се съмнява. Всичко протече прекрасно.

— Мислех си… Какво ще кажеш да получиш възможност да си върнеш парите?

— Какво си намислил?

— Ами… Когато преди това те съветвах, че може би няма да си щастлив с дамата, се опитвах да мисля за ситуацията в човешки измерения. Но от друга страна желанието ти бе напълно разбираемо за мен. Фактически, ти мислиш почти като дракон.

— Наистина ли?

— Да. Което, всъщност, е доста забавно. Сега — преценявайки, че идеята ти се провали поради нелепа случайност, тя все пак съдържа значителни преимущества.

— Боя се, че не разбирам мисълта ти.

— Абе, има една… прекрасна дама от моя вид, на която вече дълго време не мога да направя никакво впечатление. Всъщност, между нашите положения има необичайно много паралели за сравнение.

— Тя има голямо съкровище, а?

— Извънредно голямо.

— Дърта ли е?

— При нас драконите няколко века в повече или в по-малко не са от значение. Но тя, също като твоята, има други обожатели и изглежда я привличат тези от грубиянския тип.

— А-ха. Започвам да схващам. Някога ти ми даде няколко съвета. Ще ти върна услугата. Някои неща са по важни от съкровищата.

— Назови поне едно.

— Животът ми. Ако аз я заплаша, тя ще успее много бързо да се справи сама с мен преди ти да си дошъл да я спасяваш.

— Не, тя е едно малко и плахо същество. Както и да е, всичко е въпрос на стиковка във времето. Аз ще се спотайвам на близкия хълм — ще ти покажа къде — и ще ти сигнализирам кога да започнеш настъплението. Този път, разбира се, аз трябва да спечеля. Ето как ще го направим…