Читать «Бизнесът Джордж» онлайн - страница 2

— Би било доста тъпо — и двамата да загинем по такъв начин — нали? — отбеляза Дарт, отдръпвайки се. — Не виждам една смислена причина за това.

— По този въпрос съм на абсолютно същото мнение.

— Защо тогава се подготвяме за битка?

— Нямам съвсем никакво желание да се бия с теб!

— Боя се, че не разбирам. Каза, че името ти е Джордж, а аз сънувах онзи сън…

— Мога да обясня.

— А пиката с отрова…

— Самозащита, за да мога да те държа на разстояние от мен достатъчно, за да ти отправя предложение.

Дарт леко сведе клепки.

— Какво предложение?

— Искам да те наема на работа.

— Да ме наемеш на работа? За какво? И какво плащаш?

— Имаш ли нещо против да оставя за малко тази пика? Но без номера?

— Давай. Докато говориш за пари, животът ти е в безопасност.

Джордж остави пиката на земята и развърза една кесия на пояса си. Пъхна ръка в нея и извади пълна шепа лъскави монети. Разклати ги леко и те звъннаха и проблеснаха на утринната светлина.

— Разполагаш с цялото ми внимание. Тук съзирам тлъста сумичка.

— Спестяванията ми за цял живот. Всичко това е твое в замяна на един дребен бизнес.

— Каква е сделката?

Джордж върна монетите в кесията и посочи.

— Виждаш ли онзи замък там в далечината — през два хълма оттук?

— Доста пъти съм прелитал над него.

— В източната част на замъка са покоите на Розалинд, дъщерята на Барон Морис. Тя му е особено скъпа и аз бих искал да се оженя за нея.

— Проблем ли има?

— Да. Тя си пада по големи и космати мъже с вид на варвари, в която категория аз, уви, не попадам. Накратко, тя не ме харесва.

— Това е проблем.

— И така, ако мога да ти платя, за да влетиш там с взлом и да я отвлечеш, след което да я отведеш на някое сигурно и изолирано място, където да ме изчакаш, аз ще дойда и ще устроим една битка, аз ще те победя, ти ще отлетиш и аз ще я отведа у дома й. Сигурен съм, че тогава ще стана достатъчно героичен в нейните очи, за да се издигна от шесто на първо място в листата на ухажорите. Как ти звучи тази работа?

Дарт издиша един дълъг димен стълб.

— човече, не храня особена симпатия към твоя род — особено по отношение на бронираната му и въоръжена с пики част — така че не знам защо ти казвам това… Всъщност, знам… Но, както и да е. Бих могъл да го направя, добре. Но знаеш ли какво ще стане след като спечелиш ръката на тази мома? След време славата на твоето дело ще повехне — и трябва да ти е ясно, че няма да има бис. Дай й само една година, бих казал, и няма начин да не я хванеш да кръшка с някой от косматите варвари, който намира за толкова привлекателни. Тогава или ще трябва да се биеш с него и той да те заколи, или да си носиш рогата, както се казва.

Джордж се разсмя.

— Не ми пука какво прави през свободното си време. Аз самият си имам гадже в града.

Дарт се ококори.

— Боя се, че не разбирам…

— Тя е единствената потомка на дъртия барон, а той не е никак в първа младост. Иначе защо мислиш, че кикимора като тази ще има шестима ухажори? И защо аз бих рискувал всичките си спестявания, за да я спечеля?