Читать «Бизнесът Джордж» онлайн - страница 3

— ясно. — каза Дарт. Алчността мога да я разбера.

— Аз го наричам желание за осигуреност.

— Достатъчно. В такъв случай забрави простодушния ми съвет. Добре, дай ми златото и ще го направя. — Дарт махна с проблясващо крило. — Първата падина в онези западни планини ми изглежда достатъчно отдалечена от дома ми за конфронтацията ни.

— Ще ти платя половината сега и другата половина след доставката.

— Съгласен. Обаче гледай да носиш парите в себе си и ги метни докато се изнасяш. Ще се върна за тях след като вие двамцата си тръгнете. Ако ме измамиш, ще повторя представлението, но епилогът ще бъде различен.

— Тази мисъл вече ми мина през главата. — Сега ще е по-добре малко да попрактикуваме, за да изглежда по-реалистично. Аз ще се спусна към теб с пиката и в зависимост от коя страна ти е застанала Розалинд, ще гледам да я плъзна от другата. Ти вдигаш това крило, сграбчваш пиката и изпищяваш на умряло. Може също да блъвнеш няколко огънчета.

— Преди да го направим искам да видя първо как избърсваш върха на тази пика.

— Добре. …Докато ти си хванал пиката и се мяташ насам-натам, аз ще я пусна. След това аз ще сляза от коня и ще те нападна с меча си. Ще те прасна с плоската му част — пак от другата страна — няколко пъти. Тогава ти отново се разпищяваш и отлиташ.

— А колко е остро това нещо, все пак?

— Ужасно тъпо е. Беше на дядо ми. Не е точен, откакто той е бил момченце.

— И пускаш парите на земята по време на схватката?

— Разбира се. — Как ти звучи?

— Не е зле. Може да си сложа под крилото няколко торбички със сок от малини. Като започне акцията ще ги спукам.

— Добра идея. Да, направи го. Дай сега да преговорим набързо и да се заемем с истинското нещо.

— И не праскай много силно…

Този следобед Розалинд от Имението Морис бе отвлечена от зелено-златист дракон, който влетя през стените на покоите й и я отнесе по посока на западните планини.

— Горе главите! — изкрещя шестият в ранг-листата ухажор — който незнайно как в този момент се случи да минава наблизо — към възрастния й татко, който кършеше ръце на близкия балкон. — Аз ще я спася! — и отпраши на запад, възседнал коня си.

Пристигайки в долината, където Розалинд стоеше притисната до скалист процеп, пазена от бълващо пламъци чудовище в златно и зелено, Джордж вдигна пиката.

— Пусни тази девойка и посрещни проклятието си! — извика.

Дарт изръмжа, Джордж се втурна. Пиката падна от ръцете му и драконът се изтъркаля на земята, изхвърляйки огнени езици във въздуха. Изпод лявото крило на мятащото се с гръм и трясък същество прокапа червеникава субстанция. Пред изумения поглед на Розалинд Джордж се хвърли напред и мушна няколко пъти с меча си.

— … и това! — изкрещя той, докато чудовището залитна и се вдигна във въздуха, разплисквайки още червена течност.

То направи един кръг и подхвана пътя си към билото на планината, а след това над него и нанякъде.

— О, Джордж! — извика Розалинд и падна в обятията му. — О, Джордж…

Той я притисна за секунда до себе си.

— Сега ще те отведа у дома. — каза.

Тази вечер, докато броеше златото си, Дарт чу към пещерата му да се приближават два коня. Той се втурна по тунела и надникна навън.