Читать «Бизнесът Джордж» онлайн - страница 5

Джордж седеше върху белия жребец и делеше вниманието си между отвора на пещерата в далечината и гребена на високия хълм от лявата му страна. След известно време една ослепителна крилата фигура проблесна във въздуха и кацна на хълма. След няколко секунди вдигна нагоре блестящото си крило.

Той свали забралото, навири пиката и тръгна напред. Когато приближи пещерата достатъчно, за да се чува, изкрещя:

— Знам, че си вътре, Мегтаг! Дошъл съм, за да те погубя и след това да харча съкровището ти! Ти безбожен звяр! ядач на деца! Това е последният ти земен ден!

От пещерата се показа огромна лъскава глава със студени зелени очи. От широката му паст изригна седем-осемметров пламък и разтопи скалата пред него. Джордж спря на секундата. Звярът изглеждаше два пъти по-голям от Дарт и въобще не изглеждаше на преклонна възраст. Когато тръгна към него, твърдите му люспи затракаха с метален звук.

— Може да съм попреувеличил… — започна Джордж и чу над главата си неистово пляскане на огромни криле.

Докато съществото се приближаваше към него, той усети, че някой го сграбчва за раменете. Бе издигнат във висините толкова бързо, че само за секунди сцената под него се смали до размерите на детска играчка. Видя как новият му кон хуква да препуска бързо обратно по пътя, от който бяха дошли.

— Какво стана, по дяволите? — извика.

— Напоследък не съм идвал тук, — отвърна Дарт. — Не знаех, че някой от останалите е успял. Имаш късмет, че съм бърз. Това е Пеладон. Той е доста проклет.

— Страхотно. Не мислиш ли, че първо трябваше да провериш?

— Съжалявам. Мислех, че ще са и необходими десетилетия, за да прецени… ако не й се напомня. О, какво съкровище! Трябваше да го видиш!

— Давай след онзи кон. Искам си го.

Седяха през пещерата на Дарт и пиеха.

— Откъде изобщо си намерил цял варел с вино?

— Вдигнах го от една баржа горе по реката. От време на време го правя. Поддържам доста добра изба, бих казал.

— Вярно. Е, виж сега, не сме и последни бедняци. Да пием за това.

— Можем. Но аз пак се замислих. Знаеш ли ти си доста добър актьор.

— Благодаря. И ти не си лош актьор.

— Да предположим — само да предположим — че пътуваш от време на време насам-натам. На прилични разстояния оттук. И разузнаваш селата на континента и по островите. Разбери кои са по заможни и им липсват местни герои…

— Да?

— … И им покажи този твоя сертификат за душегубец на дракони. Порекламирай се малко. След това се върни със списък на градовете. И със карти.

— Продължавай.

— Намери кои места стават за малко безобидно грабителство и избери добри полета за битки-

— Да ти налея ли?

— Ако обичаш.

— Заповядай.

— Благодаря. След което се появяваш ти и срещу такса…

— Шестдесет на четиридесет.

— Така смятам и аз, но се обзалагам, че си объркал посоката на процентите.

— Какво ще кажеш тогава за петдесет и пет и четиридесет и пет.

— Да се спрем на средата и да пием за това.