Читать «Бизнесът Джордж» онлайн

Дълбоко в убежището си Дарт се уви около малкото си богатство в цялата си зелена и златиста дължина, защото сънят му бе обезпокоен от видения, в които еднакви въоръжени мъже го нападаха последователно. Понеже сънищата на драконите винаги са пророчески, той се събуди и потръпна, прочисти гърлото си, до степен на достатъчно осветление, за да провери състоянието на имането, протегна се, прозя се и тръгна напред към тунела, за да се увери доколко е силен противникът. Ако бе прекалено голям, просто щеше да отлети, реши той. По дяволите съкровището; нямаше да му е за пръв път.

Надниквайки през отвора на пещерата, той съзря един единствен рицар в зле стоящи му доспехи, възседнал сива кранта с уморен вид, който тъкмо завиваше иззад ръба на пещерата. Пиката му дори не беше насочена, но все пак стърчеше към небето.

Уверявайки се пак, че мъжът няма друга компания, той изръмжа и се втурна напред.

— Стой, — изрева, — Кой си ти, когото ще опържа!

Рицарят се подчини на заповедта да спре.

— Точно теб търся, — каза мъжът, — Имам…

— Защо, — попита Дарт, — пак искаш да възродиш този бизнес? Имаш ли представа колко отдавна не е имало битка между рицар и дракон?

— Да. От доста време. Но аз…

— Тя почти винаги е неизбежно фатална за един от участниците. Обикновено откъм твоята страна.

— Аз ли не го знам. Виж сега, не си ме разбрал като хората…

— Сънувах драконски сън за един млад мъж на име Джордж, с когото трябва да проведа битка. Имаш извънредно близка прилика с него.

— Ще ти обясня. Не е чак толкова страшно, колкото изглежда. Виж…

— Твоето име Джордж ли е?

— Е, да. Но това не трябва да те притеснява…

— Това ме притеснява. Ламтиш за жалкото ми съкровище ли? че то няма да ти стигне да си платиш бирата за един сезон. Надали си струва риска.

— Не ламтя за съкровището ти…

— Не съм похищавал девици от векове. Те като правило са стари и корави, да не говорим колко е трудно да намериш девица.

— Никой не те обвинява…

— Колкото до добитъка, винаги отивам по надалече. Би могло да се каже дори, че нарушавам стереотипа си, за да не ми излиза лошо име в собствения ми регион.

— Знам, че наоколо не те броят за никаква заплаха. Проучих доста подробно…

— А и да не смяташ, че тези доспехи нещо ще ти помогнат като те облъхна с най-дълбоките си и най-горещи пламъци?

— Господи, не! Е, нали няма да го правиш? Ако обичаш…

— Ами пиката… Даже не я държиш правилно.

Джордж сведе пиката.

— Тук си прав, — каза, — но тя по една случайност е намазана с една от най-смъртоносните отрови, известна на Херман Аптекаря.

— Тъй ли! Не го намирам за спортсменско!

— Знам. Но се обзалагам, че ще успея да те одраскам с нея преди да замина на оня свят, дори да ме изпепелиш.