Читать «Белият огън» онлайн - страница 8

Дъглас Престън

Тя направи пауза. Карбоне бавно прелистваше страниците една по една - очевидно четеше. Нямаше начин да разбере какво мисли - лицето му беше безиз­разно.

-      Поразпитах и изглежда отдел „Паркове и градски градини“ ще се съгласи студент от „Джон Джей“ да изследва останките.

Бавното прелистване на страниците бе преустано­вено.

-      Свърза ли се вече с тях?

-      Да, просто опипване на почвата...

-      Опипване на почвата... Свързала си се с общинска служба, без предварително да поискаш разрешение?

Опааа!

-      Не исках да ви поднеса проект, който по-късно би могъл да бъде спрян от външни институции. Това грешка ли е?

Настъпи дълго мълчание, последвано от:

-      Не си ли чела студентския справочник?

Кори беше обхваната от мрачно предчувствие. Беше го чела, разбира се, но когато я приеха. А това беше преди повече от година.

-      Скоро не съм.

-      В справочника е казано недвусмислено - недипломираните студенти не могат да ангажират други об­щински организации освен официално чрез универси­тета. Причината е, че ние сме общинска образователна институция, както знаеш. Висш колеж на Нюйоркския градски университет. - Каза това меко, почти мило.

-      Аз... Съжалявам. Не си спомням, че го е имало в справочника. - Тя преглътна, усещайки нарастваща паника. И гняв. Това беше такава невероятна малоумщина. Обаче се насили да запази спокойствие.

-      Става дума само за няколко телефонни разговора. Напълно неофициално.

Той кимна.

-      Сигурен съм, че не си нарушила университетски­те наредби нарочно. - Започна отново бавно да пре­листва страниците, без да я поглежда. - Обаче така или иначе откривам други проблеми в твоето предло­жение за теза.

-      Така ли? - На Кори ѝ призля.

-      Тази идея, че недохранването води до престъпле­ния... Идеята е стара и при това неубедителна.

-      Е, на мен ми се струва, че заслужава да се провери.

-      По онова време почти всички са били недохране­ни, но не всички са станали престъпници. Освен това идеята напомня за една... как да кажа... определена философия, която смята, че по принцип криминалното поведение се дължи на нещастни обстоятелства в дет­ството на човека.

- Обаче недохранването... тежкото недохранване може да предизвика неврологични промени и с това конкретни увреждания. Това не е философска, а научна идея.

Карбоне вдигна папката с предложената тема.

-      Още сега мога да предскажа резултата: ще от­криеш, че тези екзекутирани престъпници са били недохранвани в детството си. Всъщност истинският въпрос е защо толкова малък процент от тези гладни деца започват да вършат углавни престъпления. А тво­ят изследователски план не го взима под внимание. Съжалявам, но така няма да се получи.

С тези думи Грег Карбоне отвори пръсти и папката леко се приземи на неговото бюро.

2

Известният - някои биха казали про­словутият - Червен музей в Колежа по криминално право „Джон Джей“ беше започнал като проста сбирка от досиета на ста­ри разследвания, веществени доказателства, вещи на затворници и други експонати, които преди почти сто години били поставени във витрина в зала на старата полицейска академия. От тогава насам се беше развил в най-голямата и представителна колекция от крими­нални експонати. Най-добрите от тях бяха изложени в нова, лъскава изложбена зала в сградата на колежа, дело на „Скидмор, Оуингс и Мерил“ на Десето авеню. Останалата част от сбирката - огромни гниещи архи­ви и разлагащи се доказателства от някогашни престъ­пления, бяха скрити в грозното мазе на старата поли­цейска академия на Източна двадесета улица.