Читать «Белият огън» онлайн - страница 31

Бързо върна костта в ковчега и се прехвърли на след­ващия анормален белег, който бе забелязала при първо­то си идване - строшения череп. Краниумът показва­ше масивна травма - лицето и черепът бяха буквално смазани. Най-силният и като че ли първи удар се беше стоварил отдясно върху париеталната кост, бе разбил черепа в звездна шарка и го бе разделил по протежение на шевовете. Това също бяха очевидно предсмъртни на­ранявания по една много проста причина: оцеляването след подобен удар беше просто невъзможно. Зеленикаво-жълтият цвят на костта при фрактурите показваше, че са станали, когато човекът е бил жив.

Тук аномалията беше в точката на удара. Тя огледа мястото на фрактурата. Мечката със сигурност може да строши човешки череп с един удар на лапата или да го смаже с лапи и зъби. Обаче този белег не прилича­ше на причинен от зъби или лапи. Беше неравномерен, с множество вдлъбнатини.

Подозрението ѝ се потвърди, след като го разгледа с лупа. Беше причинен от груб и тежък предмет - най-вероятно парче скала.

Кори направи поредица снимки на фрагментите от черепа с макрообектива, като сега работеше дори по-бързо. Това доказателство беше достатъчно. Наистина ли? Тя се поколеба за миг, след това извади два найло­нови плика с цип, пъхна в единия парчето от бедрена кост, а в другия парчето от разбития череп. Това вече беше доказателство.

Край. Загаси лампата. Сега разполагаше с необо­рими доказателства, че Емет Баудри не е бил убит и изяден от гризли. Бил е убит и изяден от човек. Фак­тически, ако се съди по природата на тежките нараня­вания, може би в убийствата са участвали двама или трима, а може и повече хора. Първо го бяха извадили от строя с удар по главата, бяха смазали черепа, кости­те му и буквално го бяха разкъсали с голи ръце. След това бяха свалили месото от костите с груб нож или парче метал. И накрая го бяха изяли суров, за което свидетелстваха белезите от зъби и отсъствието на из­гаряния по костите и други следи ог готвене.

Ужасно. Направо невероятно. Беше открила едно сто и петдесет годишно убийство. Това пораждаше следващия въпрос: другите десет миньори също ли бяха убити по този начин от човешки същества?

Тя погледна часовника си. Единайсет минути. Из­веднъж потръпна от страх. Време беше да се маха от­тук. Хвърли се да събира нещата си, готвейки се да излезе от склада.

Тогава ѝ се стори, че чу някакъв шум. Загаси фенер­чето и се ослуша. Тишина. И после отново го чу: леко хрущене в снега пред вратата.

Боже мили, някой идваше. Парализирана от страх, с блъскащо в гърдите сърце, Кори продължи да се ос­лушва. Съвсем определено хрус, хрус, хрус. И тогава от другата страна на склада видя как по стъклото на един от прозорците, високо почти под стряхата, бързо мина­ва лъч светлина. Отново тишина. След това приглушен говор и пукането на радиостанция.