Читать «Белият огън» онлайн - страница 29

В полунощ беше спряло да вали и небето остана напълно чисто, блестящо от лунния сърп. Беше много студено. Според приложението за синоптичната прог­ноза на айпада на Кори беше минус петнайсет граду­са. Разбира се, навън усещането беше като за минус двайсет и пет. Черният път се оказа проходим само за моторни шейни. Беше покрит с отъпкан на камък сняг, но по него можеше да се върви.

Тя остави колата в подножието на пътя под група високи дървета, за да е колкото може по-незабележима. Започна да се катери нагоре с усилие, защото раницата ѝ беше пълна с апаратура: фотоапаратът с тринога и макрообектив, преносима лампа и акумулатор за нея, лупи, фенерче, ножица за болтове, найлонови пликове с цип и айпада със свалени на него учебници и моно­графии на тема остеологически анализ на наранявани­ята. Бедният на кислород планински въздух я караше да се задъхва, парата от учестеното ѝ дишане блесте­ше на лунната светлина. Докато се катереше, паднали­ят пресен сняг скриптеше под стъпките ѝ, притиснат в отъпкания слой отдолу. Под нея светлините на града се бяха разпрострели като магически килим. Горе се виждаше складът, осветен от лампи на високи стъл­бове, които сияеха жълтеникаво през дърветата. Беше два през нощта и навсякъде беше спокойно. Чифт фа­рове бяха единственото движение високо в планината, където работеха машините, поддържащи пистите.

Беше си повтаряла отново и отново последовател­ността на действията, които трябва да предприеме. После ги преподреждаше и усъвършенстваше, за да прекара колкото може по-малко време в хангара. Пет минути, най-много десет, и дим да я няма.

Когато наближи склада, се спря и внимателно про­учи околността, за да се увери, че е сама. След това се приближи до вратата в оградата и надникна над нея. Вляво беше лошо осветената странична врата, която двамата с началника бяха използвали. Пред прага има­ше навят сняг. Вратата беше заключена с катинар, но Кори по навик носеше комплект шперцове. В гимна­зията беше научила почти наизуст справочника, извес­тен като „Ръководство по отключване с шперцове на Масачузетския институт по технологиите“ с автор Тед Инструмента, и много се гордееше с уменията си. Ка­тинарът беше от най-обикновените, които в железар­ските магазини вървяха по десет долара парчето, така че не представляваше някаква трудност. Проблемът беше, че трябваше да прекоси осветения район, за да стигне до вратата. После трябваше да остане в осве­тения участък, докато отключва катинара. Това беше едната от двете неизбежни опасности в нейния план.

Тя чакаше и се ослушваше, но всичко си оставаше спокойно. Верижните отъпкващи машини бяха високо в планината и както изглеждаше, скоро нямаше да ми­нат оттук.

След като си пое дълбоко дъх, се прехвърли през оградата и се втурна през осветения участък. Вече беше извадила комплекта шперцове и го държеше в ръка. Самият катинар бе замръзнал и пръстите ѝ ста­наха безчувствени от студа. Въпреки това ѝ трябваха само двайсет секунди, за да го отключи. Отвори врата­та, вмъкна се вътре и тихо я затвори след себе си.