Читать «Белият огън» онлайн - страница 30

В хангара беше ужасно студено. След като изро­ви малко светодиодно фенерче от раницата си, Кори го включи и бързо закрачи покрай редиците мотор­ни шейни и древни верижни машини за обработка на пистите към задния край на постройката. Ковчезите, подредени в спретнати редици, блестяха матово на светлината от фенерчето. Отне ѝ само миг, за да от­крие ковчега на Емет Баудри. Внимателно свали капа­ка, опитвайки се да вдига колкото може по-малко шум. После коленичи и плъзна светлинния лъч по костите. Сърцето ѝ блъскаше в гърдите, а ръцете трепереха. От­ново глас в нея посочи, че това е едно от най-глупавите неща, които някога е правила, и друг глас възрази, че е единственото, което може да направи.

Стегни се - прошепна си тя. - Съсредоточи се.

Започна да следва съставения наум план и свали отново ръкавиците си. След това остави раницата на земята и я отвори. Бързо сложи лупата на окото, от­ново надяна ръкавиците, извади счупената бедрена кост, която бе забелязала по-рано, и се вторачи в нея под светлината на фенерчето. По кортикалния слой на костта се виждаха няколко дълги успоредни драскоти­ни. Кори ги огледа внимателно за някакви признаци на оздравяване, изменение на костта или периостално израстване, но такива нямаше. Дългите белези бяха чисти, свежи и не показваха признаци за костна ре­акция. Това означаваше, че одраскването се е случило предсмъртно - в момента на смъртта.

Никаква мечка не би могла да остави такива белези. Те бяха направени с груб инструмент, може би острието на тъп нож, очевидно с цел да се свали месото от костта.

Можеше ли обаче да бъде сигурна? Нейният прак­тически опит беше толкова ограничен. Свали ръкави­ците, извади айпада и отвори един от електронните си учебници - „Анализиране на травми“. Прегледа илюс­трациите на предсмъртни, посмъртни и следсмъртни наранявания, включително няколко с одрасквания, подобни на тези, и сравни илюстрациите с костта в ръката си. Те потвърдиха нейното първоначално впе­чатление. Опита се да стопли измръзналите си пръсти, като издиша върху им, по това не помогна, затова си сложи отново ръкавиците и започна да пляска с ръце, внимавайки да не вдига шум. Това възстанови кръво­обращението им.

Сега трябваше да снима повредената кост. Отново се наложи да свали ръкавиците. Измъкна преносимата лам­па, акумулатора и малката тринога от раницата. Послед­ваха цифровият фотоапарат и големият макрообектив, който ѝ струваше цяло състояние. Завинти апарата върху триногата и я подготви. Сложи костта на пода, настрои всичко в мрака, колкото можа, и светна лампата.

Това беше вторият опасен момент - отвън светлината щеше да се вижда. Обаче тя беше задължителна. Кори бе нагласила нещата така, че да ѝ отнеме възможно най-малко време и после да си събере багажа и да изчезва.

Боже, колко ярка беше светлината, заливаше всичко с блясъка си. Кори бързо насочи фотоапарата и фоку­сира. Направи дузина снимки с най-голяма бързина, като всеки път преместваше костта малко и нагласява­ше светлината, за да снима под различни наклони. До­като го правеше, под силната светлина забеляза нещо друго по костта: ясно видими белези от зъби. Спря само за миг, за да ги разгледа с лупата. Това наистина бяха следи от зъби, но не от тези на гризли: бяха пре­калено слаби, твърде близко един друг, с твърде плоска захапка. Снима ги под няколко различни ъгъла.