Читать «Белият огън» онлайн - страница 15

Дъглас Престън

П.П. Едва не забравих да ти кажа едно от най-хубавите неща в идеята ми за теза. Невероятно, но за пръв път научих за мечката и убитите миньори от дневника на Артър Конан Дойл! Дойл е чул исто­рията не от кого да е, а от Оскар Уайлд по време на вечеря в Лондон през 1889 г. Изглежда Уайлд е колекционирал истории на ужасите - тази научил по време на лекционна обиколка из Америка.

Прислужникът, застанал в сенките, наблюдаваше как неговият странен работодател прочете писмото. Дългите бели пръсти изведнъж провиснаха и писмото се плъзна на масата като захвърлено. Когато ръката се протегна да вдигне чашата с пастис, вечерният бриз нежно подхвана листата, прехвърли ги през перилата на балкона и ги понесе над короните на лимоновите дървета. След това полетяха в синьото небе, помахваха и се въртяха безцелно, докато изчезнаха от поглед - незабелязани, невидени и напълно пренебрегнати от бледия човек в черен костюм, седнал на самотния бал­кон високо над морето.

1 Едмънд Спенсър - английски поет, чиято поема „Кралицата на феи­те“, посветена на Елизабет I, остава недовършена. - Б. пр.

2 Шарл-Луи Ханон - френски композитор и педагог. Автор на прочута книга с упражнения за пиано. - Б. пр.

4

Полицейското управление на Роринг Форк се намираше в стара сграда от червени тухли в класическия за Дивия запад викториански стил и беше изключително живописна. Издигаше се сред зелен парк на фона на величествените снежни върхове. Пред нея се извисяваше високата три метра и половина статуя на богинята на правосъдието Юстиция. Беше покрита със сняг и странното бе, че не носеше традиционната превръзка на очите.

Кори Суонсън се беше натоварила с книги за Роринг Форк и вече знаеше всичко за тази съдебна палата, из­вестна заради неколцината прочути обвиняеми, които бяха минали през вратите ѝ: от Хънтър С. Томсън1 до серийния убиец Тед Бънди. Знаеше, че Роринг Форк е страхотен курорт, тук се намираха най-скъпите недви­жими имоти в страната. Това се оказа крайно непри­ятно, защото се оказа принудена да отседне в градче, наречено Базалт, на осемнайсет мили надолу по кри­воличещото шосе 82 и да се настани в скапания мотел „Клауд Найн“ с картонени стени и легло с дървеници. И всичко това за смайващата цена от 109 долара на вечер! Беше първият ден от декември и ски сезонът се готвеше да започне истински. От почасовата работа в „Джон Джей“ и останалите пари от пачката, която агент Пендъргаст я принуди да приеме миналата го­дина, когато я отпрати да живее при баща си в един лош период, Кори беше спестила почти четири хиляди долара. Обаче стоте и девет долара на вечер, плюс хра­ната и смешните трийсет и девет долара на ден за кола под наем от фирма с показателното име „Наеми вех­тория" щяха твърде бързо да излапат спестяванията ѝ.